ПРЕРАЖДАНЕТО - Георги Балабанов

   Под цъфналите вишни Милка гледаше как пчеличките събираха прашец. Пролетната ведрина изпълваше с най-радостни чувства сърцето й.  Очакваше с нетърпение своя любим.

  - Трябва да направя нещо – рече си тя - да намеря изход, да преодолея преградата между мен и него. Толкова много го обичам!

В това време на пътечката, между овошките се показа Наско. Висок, строен, с атлетична походка. Още щом  я наближи и долепи устни до нейните, тя разбра.

- Пак си вземал наркотик, нали?

- Да, вземах! И какво от това? Сигурно ще започнеш да ми изнасяш лекции, че ще разбия здравето си, че ще приключа рано със живота си и още какво ли не…

- Каквото и да ти говоря, ти няма да ме чуеш, взех друго решение! Ще си вземем отпуск двамата и ще отидем на почивка. Искам да те откъсна от тях, да поставим ново начало на мечтите си.

Той я погали по косата и отговори:

  • Трудна, много е трудна борбата с тази болест!

   -    Ще видиш, че ще успеем! Искам нашата дружба да е чиста, като цветята. Няма на този свят непреодолими неща.

  На другият ден влака ги понесе към почивната база. Още като стигнаха, Милка се нареди първа пред стаята на дежурния лекар и на един дъх му разказа, защо бяха дошли. Лекарят се замисли, после вдигна глава и я попита:

  • Вие каква сте му?
  • Приятелка.

  - Слушай момиче, заела си се с непосилна задача. Така, както ми разказваш, вече е твърде късно. Доведи го, ще го прегледам. Ще видя какво е състоянието му, но запомни -  млада си, хубава си, ще си намериш друго, по-добро момче. Не употребяват ли наркотици, те са добри. Вземат ли поредната доза, в един момент избухват и не осъзнават какво вършат. Може да стигнат до крайности.

  В това време, дозата която бе поел Наско, започна да оказва своето въздействие. Той стана и тръгна да я търси. В коридора буйстваше, риташе и блъскаше всичко пред себе си. Очите му бяха силно зачервени. Тресеше го. Обиколи целият коридор и видя, че тя го чака до вратата на лекаря. Спусна се, стисна я силно за ръката. Милка изпищя от болка, но с другата хвана яката на палтото му и извика в лицето му:

- Не разбираш ли, че те обичам! Затова съм те довела тук. Защо си взел отново? Нали всичко изхвърлихме и ми обеща, че ще престанеш, че ще градим живота си по друг, по нов начин.

   Тези думи му подействаха отрезвяващо, а и строгият поглед на лекаря застанал до вратата го възпря. Хвана го за ръката и посочи към кабинета си.

  Милка дълго стоя обгърнала с две ръце главата си. Осъзнаваше, че планът, който беше начертала рухваше. Стана да се разходи из коридора. Искаше й се, силно желаеше да тръгнат по новият път, за който мечтаеха всяка вечер. Наско излезе от кабинета на лекаря малко поуспокоен. Това даде светла надежда за тях. Тя го погледна с искрящите си от вълнение сини очи, пълни с любов и топлина.

  - Аз, аз ли? – изведнъж изкрещя той.

  Хвана саксията с цветята, тръшна я на земята,  крещеше несвързано, а Милка не смееше  да се доближи до него.

   Вратата на лекарския кабинет леко се открехна. Чул необичайната шумотевица, лекарят погледна строшената саксия, уплашеното момиче и повдигна рамене. Милка разбра. Той повече нищо не можеше да направи и въздъхна:

   - Боже, така както ми казахте, така и стана – обърна се тя към лекаря, - но пак ще търся изход. Ще го открия! Сигурна съм! Много Ви благодаря!

Два часа вървяха из парка без нищо да си продумат. Стигнаха до мостчето на влюбените. Тогава тя спря, погледна го в очите. Наско се опита пак да я целуне, но тя с ръка го отклони:

   - Кажи ми, какъв ще е смисълът на нашия живот? Какви деца ще родя, ако продължаваш така? Не разбираш ли, че трябва да има промяна, дълбока промяна, ако не искаш да ме загубиш!

   Той беше забил дълбоко поглед в земята. Изведнъж други мисли се завъртяха в главата му и лошото започна бавно да отшумява. Едва сега си даваше сметка за безкрайната свобода, която му даваха на него, единственият син. Припомни си оная дъждовна вечер, когато се връщаше от тренировка по футбол и Сагата, негов приятел по-голям с четири години - по-късно разбра че е пласьор - свил се под покрива на козирката го придърпа и го убеди да си купи от него цигара. Убеждаваше Наско, че ще изживее много щастливи и розови сънища.

       - Мамка Ви! – изрева той. – Аз бях до тук, а вие си търсете други жертви.

   Милка го погледна. Не вярваше на очите си, че може за толкова кратко време да настъпи такава промяна и тогава горещо го целуна.

  - С теб съм мила! Да вървим по нашият нов път!

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"

край