Излъган - Антон Иванов

(автопортрет на един глупак)

Жестоко заблуден глупак оказах се аз. Това си каза Георги Андонов, щом започна новата си работа в столицата и след като вече сенките от миналото вече бяха напъхани в гардероба. На старата си работа , Георги беше прекарал или по- точно беше изгубил твърде много от своите време и нерви. Жоро сега е вече добре, но не беше така до преди известно време, когато и шефове, и колеги, и клиенти го правеха всекидневно на глупак, подигравайки му се в очите. Те говореха нормално с него и се държаха почти толкова нормално. Но, тъкмо в тази нормалност, Георги Андонов, надушваше нещото ненормално в поведението на всичките тези лицемери и използвачи. Една част от тях се правеха, че му влизат в положението. Други пък му се правеха на приятели, че и на съвсем близки приятели, докато го клюкареха пред шефовете за щяло и нещяло, без дори нашият герой Жоро да има каквато и да е вина за това. Единствената негова вина беше в това, че търпи тези изроди твърде дълго вече. Отдавна трябваше да ги изпрати на майната им. Но слава богу! На хоризонта доста преди това, за наш Жорко се бе появила любовта. Стрелата на Амура го беше оцелила право в голямото сърце с ей такъв голям любовен лък, че още му държи топло под лъжичката цели тринадесет години по- късно. Но, уви, глупак се оказа нашият ваш Георги. Защо, ще попитате вие? Е, че как тъй защо? Ами, щото неговата любов се оказа, че е зодия скорпион, а наш Андонов- зодия двулика. Две неща твърде несъвместими нито в този свят, нито никъде. Били съвместими в един друг живот, живян някога преди... Но и живот, пълен с опасности сладки, опасности тайно любовни. Любовни игрички, играни цели тринайсет години. Игра на котка и мишка, в която често не се знае кой кого гони. Но, факт неоспорим и константен е, че никой не обича плячката да бъде или дивеча преследван. Всеки предпочита ролята на хищника. На дебнещият в нощта воайор. Но дебнещият не притежава, защото не е докопал плячката. Зайчето е още в гората, а рибата не в тигана, а в морето. Понякога невинната свалка е по за предпочитане, отколкото поемането на отговорност за последствията, защото тогава излизаш чист и сух от водата. В такъв случай трябва заглавието да променим. Наш Жорко би трябвало най- големият акълия на света да е, а не глупакът на хилядолетието. Но, както се казва- сърцето не пита, а ние трябва просто да му се доверим и да продължаваме да бъдем глупаците сред мамоумниците?!?...

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"

край