Откървения: Ден трети - Иван Богданов

Ти мълчиш в мрежата и то не само на мен.
- Сама съм си по-сигурна, Иване, другото е толкова плашещо.
Храната, с която напълни хладилника ми е на път да се развали. Не само не ми се яде, не мога да преглътна нищо.
Насилвам се да ям малко, заради лекарствата. В един момент се замислям - за какво са ми тези лекарства? Непушачите умирали по-здрави.
Давам всичко на Сара. Тя облизва купичката с блеснал поглед. Ще ти е вярна до гроб. Кучетата мислят просто.
Работя нещо насила. Празен съм.
- Няма да дойда повече, Иване, и двамата знаем, че...
Бизнесът се влачи сам, но странно - добре. Има пари за хубава храна на Сара. Аз... аз не съм гладен. Поне не за храна.
Страх ме е да вляза в кухнята. Не мога да забравя как два дни бе обляна в светлина, на печката къкреха яденета и ти готвеше с толкова любов. Не искам да наруша спомена. Ще погладувам... малко...
Тихо е. Дори Сара не лае, усетила настроението ми. Кучетата ни усещат. Помниш с какъв очарован поглед те гледаше през цялото време.
Не смея да пусна музика. Няма песен, която да не е любима на двама ни, която да не сме слушали, обсъждали...
- Няма да ти пращам повече музика, Иване. Всичко беше..., беше грешно.
Нямаше как да го кажеш в очите ми. Затова го написа в месинджъра, надявайки се да не усетя сълзите, които капеха.
Наближава оня час, в който си говорим. И двамата не спим сутрин... сега мълчим. Утрото е празно, леглото ми е празно, а душата си е заминала съвсем...
- Има и други, Иване...
Няма! И двамата го знаем. Затова се опитваш да заключиш сърцето си.
- Ех, защо не можеше да е само секс...
Не може! Обичам те.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"

край