Изпитанията на любовта - Дари Георгиева

И тази вечер те нямаха какво да ядат. Лежаха заедно, сгушени на леглото и гледаха към телевизора. Той, обаче не беше пуснат, защото не го бяха платили. И двамата преглъщаха и се мъчеха да не обръщат внимание на глада. В стаята беше студено, дори ледено. Мълчаха...нямаше какво да си кажат. Очите на Анна се напълниха със сълзи. Тя го погледна и промълви:

- Дани, трябва да ти кажа нещо!

Той се вцепени. Не успя дори да попита какво е станало, защото още след миг тя допълни:

- Бременна съм!

Сълзите в очите ѝ преляха и се стекоха по снежнобялото ѝ лице. Вкопчи в него. Беше ѝ толкова тъжно, че имаше чувството, че във всеки момент ще умре. Бе съсипана. Обичаше го много. Така ѝ не бе разбрала как е станало, но беше факт. 

Горките те! Не можеха да издържат самите себе си, а след девет месеца трябваше да се грижат за още един човек! И то не кой да е, а детето им. И двамата обичаха много децата, но нямаха тази възможност.

Даниел я притисна здраво към себе си. Почувства се виновен...не можеше да осигури добър живот на семейството си!  Тя и детето бяха целия му свят! След малко се отдръпна и каза:

- Всичко ще бъде наред!

Анна го погледна мило. Знаеше, че нямат никакви пари, но знаеше и че съпругът ѝ ще направи всичко по силите си, за да се погрижи за това. Въпреки бедността си те успяваха да съхранят любовта.

Усмихна се. Вече бе спокойна. Погали го нежно по бузата и каза тихо:

- Обичам те!

Той я целуна и отново я прегърна:

- Аз теб повече!

Така и заспаха. Сгушени. И в стаята бе толкова студено, а те почувстваха такава топлина. И въпреки, че нямаха нито стотинка, те бяха богати, защото любовта е богатство!

На следващата сутрин Анна се събуди сама. Изглежда мъжът ѝ беше отишъл отново да си търси работа. Замисли се. Скоро щеше да има дете, а те нямаха никакви пари. Все трябваше да има нещо, което да продаде. В следващия миг се сети. Монетите!

Баба ѝ ѝ ги беше подарила в последните си дни на земята... Бе ѝ заръчала да ги пази, защото са много ценни. Клетото момиче не искаше да се разделя с тях. Трябваше да избира между дълга към семейството си и наследствената семейна ценност. Разбра, че няма какво друго да направи и отиде в килера. Там, в един стар шкаф се криеха трите златни монети, увити в бяла копринена кърпа. Бъдещата майка ги взе и се запъти към заложната къща на площада.

Щом влезе видя един средно висок, много слаб човек, който стоеше на една масичка, с изпънати ръце и сякаш чакаше най-накрая да бъде посетен. Лицето му бе сбръчкано, пълно с рани, на което се открояваха очила с нереално малки стъкалца. Външността му леко притесни Анна, но нещо я накара да му се довери.

Веднага след като прекрачи прага той я приветства:

- Здравей мило момиче! С какво бих могъл да ти бъда полезен?

Тя пристъпи напред и извади от джоба си монетите.

- Имам едни монети. Баба ми ми ги даде преди да почине и се чудех колко биха стрували.

Странният човечец протегна старческите си ръце и започна внимателно да оглежда всяка от тях. След миг очите му светнаха и той погледна към Анна.

- Тези монети са от Средновековието! Сигурно струват състояние!

Беше ясно. Той трябваше да ѝ даде много пари, за да ги притежава. Без да губи време отвори касата и започна да брои парите. След няколко минути спря и ѝ подаде банкнотите.

- Ето! Мисля, че е добра сума. Съгласна ли си да ми ги дадеш в замяна на тях?

- Разбира се. Благодаря Ви, господине!

- Не ми благодари. Всъщност аз трябва да благодаря на теб. Ти ще подпомогнеш много работата на археолозите, а така ще се прочуе и моята заложна къща.

Тя се усмихна и излезе. Беше толкова щастлива, че ще помогне за историческите изследвания и ще направи живота на този човек една идея по-лесен. Парите също не бяха по-малка радост. Сега тя можеше да наготви нещо за милия си съпруг, който от ранни зори се мъчеше да вземе поне десет лева. Можеше да плати всичките си сметки! Можеше да плати за ремонт на къщата си и да! Тя можеше да се подготви за раждането на своето детенце! Мечтите завладяха ума ѝ!

В този миг на пътя ѝ се изпречи момиченце, което протегна ръка към нея и помоли за стотинки... Пак се разплака! В този момент проклинаше характера си! Защо бе толкова чувствителна?! 

Извади портмонето си от чантичката и взе няколко банкноти. Не знаеше колко пари са, но бе сигурна, че ще помогнат много на детето. То я погледна миличко и очичките му заблестяха. Горкото! Просеше за няколко монети, а в онзи момент бе получило цели няколко хартиени банкноти! 

– Благодаря ти, лекичко! - отрони се от устата ѝ.

– Няма защо, миличка! - рече Анна.

Забърза към магазина. Бъдещата майка бе длъжна да се погрижи за себе си и мъжа си. Купи продукти и се прибра. Наготви любимото ястие на Даниел и почисти къщата. 

След няколко часа той се прибра. Отвори вратата плахо, изтощен от целодневното търсене на работа и с дълбоко разочарование щеше да съобщи на съпругата си, че не е успял да изкара пари за хляб. Когато обаче усети миризмата на топла храна започна да вика:

– Анна! Любов моя!

Отиде в кухнята, а там го чакаше наредената маса, отрупана с какви ли не вкусотии! 

– Добре дошъл! - каза скромно тя.

– Но ти...как? - изумено питаше той.

– Нали се сещаш за монетите от баба ми? Оказа се, че имат историческа стойност. Продадох ги и купих храна! Сега имаме достатъчно пари, за да живеем месеци наред! Можем да се погрижим и за бъдещото ни дете!

Той се разплака и я прегърна. За него Анна бе истинска вълшебница...

Ядоха заедно. Не помнеха от кога не са сядали на масата, а още повече от кога на нея не е имало толкова храна. Бяха щастливи. За първи път от цяла вечност чувстваха, че са истинско семейство!

Така, ден подир ден всичко си идваше на мястото. Даниел завърши висшето си образование, което беше прекъснал и си намери престижна работа, която всеки месец му гарантираше достатъчно пари, за да се справят. Ремонтираха къщата и тя се превърна в истински палат! Роди им се прекрасно момиченце, което обгрижваха с обич се стараеха нищо да не му липсва.                                                                                      

Неусетно се изнизаха години, които се превърнаха във всекидневие. Дните на Анна бяха еднообразни, а нощите самотни. Пари имаха, но времето им заедно бавно намаляваше. Даниел  оставаше до късно на работа и вечеряше с колеги само в ресторанти и нямаше време за семейството. Тя си спомни за времето, в което имаха пари само за един хляб, но сядаха на масата заедно и колкото и да беше бедна трапезата им, ѝ се наслаждаваха. В малкото вечери, в които се прибираше по-рано, той говореше само за работата си, за предстоящото повишение или в повечето случаи си лягаше изморен.                                                                                   

            Анна слушаше едно ритмично дълбоко дишане в леглото до себе си и с болка си спомни трудните моменти, които споделяха и заспиваха гладни, но гушнати в топла и нежна прегръдка.  Тогава времето за тях спираше и   тя се чувстваше значима, жива и пълноценна. В стремежа си да изплуват на повърхността, да се спасят  от немотията, те забравиха себе си. Вече не се вглеждаха в залезите, повече се вълнуваха от рекламите по телевизията.

В годините любовта им се изгуби или по-скоро беше заменена с цели и желания. А може би, това е поредното изпитание колко е силна е била обичта им?! Tяхната любов издържа на бедността, но се предаде пред богатството.                                                                                                                        Стенният часовник отмерваше 3 часа през нощта. Времето, което вече не спираше, а с парите не можеха да си купят загубеното. Създадоха лукс около себе си, но не можеха да си купят уют. Имаха къща, но липсваше домът.

Анна разбра, че нищо от това, което притежаваха не им донесе щастието, което някога имаха. Но тя все още обичаше и бе готова да се бори за да си го върне. Вярваше в необятната сила на любовта, защото това е началото на живота- радост, споделяне, докосване, сливане....

И тя заспа обнадеждена, че утре ще бъде новото днес...

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"

край