Бонбонът на истината - Светла Дамяновска

„Майко, ще ти доведа Доротея, като я взема от детска, защото  двамата с Ралица сме заети тая вечер… Нали може детето да спи при теб?“ – каза синът ми и едва дочакал утвърдителното ми „Добре.“ прекъсна разговора. Това беше към 16 ч. Сега, в 18.30 ч. Дорчето вече отегчена, изморена и вероятно гладна седи на дивана в кабинета ми и реди пъзел с Червената шапчица, а аз оценявам курсови работи. Детето се върти на мястото си и макар, че явно се старае да не пречи, личи, че му е трудно да седи тихо на едно място.

            - Искаш ли карамелен бонбон? – попитах я.

            - Естествено! – важно произнесе петгодишната кукла, гордо демонстрирайки трудната дума съвсем на място.

            - В средната преграда на чантата ми са. Вземи си. Но само един, че след има-няма един час ще вечеряме – казах и продължих да чета студентския текст.

            Чух, че ципа се отваря, след това шумоленето на опаковката и отново се задълбочих в работата си. След малко детето попита:

            - Бабче, а това просто за секс между колеги ли е?

            В първия момент мозъкът ми, проследяващ оплетеното родословие на владетелите от Второто българско царство само регистрира изречението, но в следващия думата „секс“ светна в червено… А изразът „просто за секс между колеги“ направо ме накара да зяпна. Дорчето държеше кутийката презервативи, които аз, отдавна разведената майка на безбожно рано оженилият се, заради непредвидената бременност на приятелката си мой син, носех в същата тази преграда на чантата, поради все още относителната си младост и хубост, и нежните си отношения с професора по антропология Велизаров.

            - От къде знаеш тази думичка? – сравнително овладяно попитах.

            - Коя, „колеги“ ли? – отвърна детето.

            - Не, думичката „секс“? – уточних.

            - Ех, бабче… Че всички в детската я знаят – спокойно поясни тя. Това е една игра за майки и татковци, след която се раждат бебета. А „колега“ е човек, с когото работиш, така каза тати – довърши тя.

            - А какво мислиш, че значи „секс между колеги“ и още повече „ПРОСТО секс между колеги“? – със свито сърце попитах, заподозряла, че връзката ми с Велизаров вероятно някак е станала известна на сина и снахата.

            - Вчера мама намери такава кутийка в джоба на дънките на тати, като ги взе за пране и беше много ядосана. Вечерта я размаха и направо съскаше като котката на леля Снежа, когато е ядосана. Та тя каза „Какво е това, какво?“ Тати отговори: „Еми, нали виждаш…“ Мама пак: „Виждам аз, виждам, животно такова! И всичко ми е ясно…“ А тати каза: „Недей така Ралче, ми то на Коледното парти, човек като се понапие, какво ли не се случва… Трябваше да съм подготвен. Те колежките са толкова…“ ама какви са колежките на тати не запомних, защото думичката беше дълга и непозната – завърши детето.

            „Напористи“ явно е била думичката, рекох си.

            - А после какво стана, майка ти успокои ли се? – попитах предпазливо.

            - Не, тя каза, че едно от тези неща вътре липсвало и това значело, че нещо се е случило… Тати каза, че услужил на един колега, ама мама не повярва. И тогава тати пак каза: „Моля ти се Ралче, ми това е просто секс между колеги…“

            Край! Главата ми избухна… Само това липсваше на и без това сложните ни отношения – разконспириран извънбрачен секс! И сега аз, майката на виновния син какво трябва да направя? Ако се притая и уж нищо не знам, проблемът кой знае как щеше да се развие без моята мъдра и дипломатична намеса. Ако покажа, че знам, щях да натопя детето, че е издало семейните тайни…

            - И после… - реших да си доизясня аз.

            - После мама каза, че щом е така нека колежката да готви, пере и чисти на тати, тя да ме гледа и така… Тая сутрин беше с един сак и като ме заведе на детска ме целуна и каза, че си отива при баба Данче  и дядо Кольо.

            Ето, чак сега я втасахме! Значи снахата е заминала при сватовете и аз кой знае докога ще трябва да гледам Дорето, а вдругиден трябва да замина на романтична конференция… Романтична, защото и Велизаров участва… От кога я чакам тая конференция, а сега…

            - Дорче, я ми подай чантата бабиното, да си взема едно хапче от несесера! – казах.

            - А хапчето горчиво ли е? – попита детето.

- Горчиво е – отвърнах.

- Ами тогава си вземи и един карамелен бонбон след него – простодушно предложи детето.

.     .     .

 

На другия ден моят хубостник си отведе щерката, но преди това ми каза, че ще се наложи да гледам Дорчето идните 6 месеца, защото Ралица заминавала  с екипа на проф. Пимпирев за Антарктида, а той трябвало да иде в Германия, по някакъв проект, който бил на финал и нямало как да се смени с друг човек… Аз разбира се избухнах и попитах дали това са истинските причини? Той се ядоса и обеща да говорим като заведе детето на детска градина. Върна се, пихме кафе и бързо навлязохме в темата за изневерите, морала в името на семейното спокойствие и т.н. С ужас разбрах,че въпросните забежки с колежки не били една и две, а направо системни, защото Ралица, след раждането на детето ставала все по-изморена, заета и откровено скучна. Опитах се да я защитя, че просто е отговорна майка и има много работа около детето. Той се засмя: „Ами нека си почива. Другите мацки не са изморени…“. За любов, отговорност и лоялност не стана и дума.

„Членът на мъжа е моста, който свързва две тела, за да се срещнат душите им за кратко“ – цитирах известен китайки мислител. „Членът на мъжа е подвижен мост пред крепост, много трябва да се внимава на кого се дава достъп до него.“ – цитирах и мисълта на един френски крал. „Членът на мъжа е…“ – щях да продължа поучението и с една етруска поговорка, но той ме прекъсна с думите: „Абе майко, живеем в XXI век. Членът на мъжа е само инструмент за секс. А сексът си е просто чукане. Какво общо има тук душата и философията?“. Онемях. После осъзнах че разговорът е излишен и, че въпреки 26-те си години, той още не е изживял пубертета. Разбрахме се да гледа детето, докато съм на конференция, пък после ще го поема аз.

Конференцията мина успешно и в научен, и в интимен план. Докладите и презентациите ни се приеха добре, а през нощта опаковките от презервативи летяха като конфети.

Проблемът надигна грозната си глава, когато в началото на февруари започна да ми се повдига сутрин, а апетитът ми за карамелени бонбони стана неудържим. Излишно е да споменавам, че презервативите не ни бяха стигнали... Обаче статистиката показва, че вероятността жена над 50 години да забременее просто така е 1.5%!?! Направих 2-3 теста за бременност и всичките показаха едно и също. Изумена погледах известно време красивите пластини със съвършено ясно изразен резултат, след което говорих с Велизаров. Не, че очаквах нещо от него, но да знае. Той каза само да не се вълнувам излишно, защото съм с високо кръвно. Влизал в упражнения, но като се освободи сме щели да се видим. Упражненията продължиха няколко дни, но аз не го търсих повече. Нямах никакви илюзии, нито пък правех планове. Проблем като проблем, има решение, XXI век е все пак. Аз съм на възраст 50+. Не, че много жени не стават майки на тази възраст, но аз специално смятах, че съм се размножила успешно още в най-оптималните за това години. Успокоих се и си гледах работата и внучката.

На 14 февруари Ники (Велизаров) ми се обади и ме покани на вечеря в един от любимите ни ресторанти. Направил резервация още онзи ден, но не успял да ми се обади от ангажименти. Казах, че мога да дойда само с Доротея, тъй като няма кой да я гледа, защото родителите ѝ са хванали по света. Той отговори, че няма нищо против. Вероятно се зарадва, че пред детето няма да посмея да правя сцени. Не, че имах нерви и сили за сцени…

Ресторантът беше пълен с влюбени млади хора, които нежно се гледаха в очите, целуваха се, ядяха изискани храни, съчетани с изискани червени вина, а почти на всяка маса имаше ваза с рози. Класика. Дорчето се оглеждаше любопитно, докато аз четях менюто, за да преценя с какво да я нахраня. Велизаров никакъв го нямаше. Детето беше гладно и аз му поръчах, нарязах му месото и му втъкнах салфетката в деколтето на рокличката. То настояваше да се храни само, а на мен вече ми беше все едно. Нямах нерви да се ядосвам и за дреболии. Поръчах си един голям джин, тоник и лед – по отделно. Когато поръчката пристигна, си казах наум „Ха наздраве за любовта, мъжете и секса!“ и отпих голяма глътка алкохол. Доротея опита тоника ми и рече:

- Ау, ама той е горчив! А ти защо пиеш такова горчиво нещо?

- Възрастните обичаме горчивия вкус, защото е освежаващ – отговорих. А на ум продължих: „А и сме свикнали – всеки ден животът ни поднася разнообразни горчилки.“

Само,че вместо освежаване, получих друг ефект – в гърлото ми се надигнаха стомашни сокове и се наложи да отида в елегантната тоалетна, за да повърна. После ми прилоша, вероятно от падналото кръвно, завъртяха ми се черни кръгове пред очите и щях да се свлека на пода, нищо, че се плисках със студена вода. Добре, че там беше една друга жена, която си оправяше грима – да ме подхване. Пооправих се и обезпокоена какво ли прави детето само, тръгнах да се връщам в салона, пътьом лапвайки един карамелен бонбон, за да си оправя вкуса.

Отдалече видях до масата Велизаров, паднал на едно коляно да подарява червена роза и сърцевиден балон пълен с хелий на Доротея. Минавайки покрай двама сервитьори чух неволно думата „педофил“ с въпросителна интонация и забързах, доколкото можех, преди да са извикали полиция.

- Какво става тук? – попитах с немощен глас.

- Питам госпожица Доротея ще ми окаже ли честта да стане шаферка на сватбата ни? – отвърна Велизаров. И ѝ целувам ръка, защото тя прие.

Детето се качи върху седалката на стола и викна колкото сили има:

- Баба се жени за дядо Ники и ще ми роди чичо или леля!

В ресторанта избухнаха аплодисменти, а аз се свлякох в креслото. Свестих се, усещайки как Ники ме пръска с минерална вода. До масата ни вече стоеше управителя на ресторанта, с бутилка шампанско в ръце, дошъл за да ни поздрави по чудесния повод. Дорчето му обясняваше:

- На баба ѝ е лошо, защото е бременна, но не се притеснявай, това е просто секс между колеги…

Тогава вече окончателно умрях. От срам. От много, много срам и мъничко щастие.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"

край