Летен конкурс; Ангелинка

 

- Много си хубава, искам да вървя с теб!

Така  се  запознахме. Честно  казано, замислих  се  последно кога  и  кой  така  искрено  ми  е правил   подобно  признание.

Правих  си  утринната  лятна  разходка  по  брега  на  морето. Прохладата  на  започващия  ден,  свежото  слънце, милувките  на  сънените  още  морски  вълни-всичко  това  са  едни  от  най- приятните  ми  летни  мигове, страхотно  зареждане  за  целия  ден. И една  сутрин  изненадващо  чух  тези  мили  думи, обърнах  се- останах още  по-изненадана.  Беше  едно  ангелче- красиво, нежно, мило  русо  момиченце, със  сини  очи, като  в приказките.

С нетърпение  чаках  всяка  следваща  утрин. Детето  идваше  на  брега  със  своята  мами/баба/, също  много  красива, с благороден  вид  жена. Нея  оставяхме  на  плажа, а ние  с  Ангелинка се  разхождахме  по  брега/ детето  се  казваше  Вани, но заради  ангелския  му    вид  аз  му  дадох  това  име/. Разпитваше  ме за  какво  ли  не, аз  също  научих  за  него  много  неща- за  мама  и  тати, за  гостуването  му  през  лятото при  мами. Най- важното- наесен  ще  бъде  ученичка. С колко  радост  ми  разказваше  за  очакванията  си, за  стихотворението, което  учат  с  мами...Одухотвореното  лице  на  това  дете  беше  съвършен  израз  на  красивата  му  и чиста душа. И в същото  време  говореше  толкова  благо  и  мъдро- дете  ли  стоеше  пред  мен?  Гонехме  се  по  брега, правехме  пясъчни  замъци- обичайни  летни плажни  занимания. Често  аз  се  чувствах  повече  дете  от  моето  ангелче. В  него имаше  някакво  необичайно    за  възрастта  достолепие, очите  му  излъчваха  светлина, от  думите  му  струеше  мъдрост. Не, не  беше  като  другите  деца.

-Аз утре  си  заминавам, трябва  вече  да  се  приготвям  за  училище. Ще  ми  бъде  мъчно  за  тебе!

-Ангелче, мое!- думите  ми се  задавиха  в силна  прегръдка.

Сбогувахме се, обещахме  си  да  се  виждаме  и чуваме/ при  тези  нови  технологии.../.

И аз  вече  не  ходя  на  брега. Знам, че  ще  бъде  пусто, студено и мрачно, дори  и  да  грее  силно слънце. А и лятото  вече  свършва. Едно лято, през  което  помъдрях, пречистих  се, станах  по- добра. Едно  ангелче   ме  промени.

Дано  да    се видим  и  следващото  лято.