Летен конкурс: По стъпките на лятото

Несебър.Тук идвам всяко лято.И всяко лято очаквам с трепет в сърцето да видя Стария Несебър-сякаш ще се срещам със стара любов.Обичам места с история.Места,които разказват.Несебър разказва.Всъщност той е един от най-добрите повествователи,които познавам.Големите курорти,големите хотели,спа центровете и тенис кортовете не разказват.Или пък разказват,но не  ги чувам от шума на тълпите.Или пък ги чувам,но не смятам за необходимо да се вслушвам в булевардните им романи.Вместо това идвам в Несебър,за да слушам истории за римляни и църкви.И горещ пясък има тук,който да гори краката.А летните вечери в Стария Несебър са една от най-красивите гледки,които съм виждала-светлина,която братски разпръсква мрака и заедно гледат към морето....Тук аз мога да бъда щастлива.Тук усещам лятото.

 В един горещ ден се разхождах сама по старите улици,когато видях един рибар.Суетеше се около лодката си,която носеше името „Катерина".Приближих се до него и го попитах на кого е кръстена лодката.

 -На жена ми,естествено!-каза той.-Нищо,че тя не се е качвала в нея ни веднъж!

 Ако в този момент рибарят имаше в устата си лула,от която да излизат кълба дим,той напълно би отговарял на образите на онези рибари,за които съм чела в книгите като малка.

 -Вие,госпожице,да не сте се загубили?-попита той.

 -Не,аз познавам града много добре.Идвам тук всяка година.Просто се разхождам.Тук има толкова много история,толкова много живот кипи.Тук можеш да усетиш лятото.

 -Даааа.-замислено изрече моят нов приятел.-А замисляли ли сте се,госпожице,че лятото е било тук много преди нас?

-Не ви разбирам....

-Ами лятото е било тук много преди нас да ни има.Било е тук,когато старите траки са създали града.Заварило е тук гърците.Било е лято,когато конете на римляните са бързали по тези кълдаръми.Лятото тук е заварвало и езичници,и християни.Градът се е къпал в лятната жега и когато е бил в пределите на Римската империя,и когато е бил част от България.Лятото тук е заварвало и Княжество България,и Народна Република България,и съвременна България.Сега ние с вас сме ту,догодина ще са други,но лятото пак ще дойде.Лятото може би има памет най-дълга от всички!

 Погледнах към морето,присвих очи и си представих как едни и същи жеги се спускат всяка година през изминалите векове все на това място.Всяка година идва лятото,хората сме сменят,сменят се империите,сменя се името дори,но лятото остава същото.

 Представих си лятото като гост,скрит там,зад Босфора,крие се и чака да бъде повикан.И когато го извикат-идва!Всяка година вече хилядолетия...И заварва различни хора,опиянени от различни идеи;проследява как  са се развили историите,започнали предната година по тези плажове-спазват ли се още клетвите са вярност,прошепнати в рапаните.Гледа как растат децата година след година и сигурно си води статистика кой набор строи най-хубави пясъчни замъци..Лятото сигурно знае толкова много...Само да можеш да говориш езика му,за да учеш историята му.

  Пожелах на рибаря наслука и тръгнах по обратния път.Ослушвах се внимателно.Този път освен историята на Несебър,исках да чуя и историята на лятото-какво е видяло,какво е запомнило,какво носи от стари времена...От къде заповат стъпките му и накъде отиват-през плажовете,през вековете,през сърцата,за да се връща то отново и отново по тези брегове...