Разстояние - Десислава Цветкова

А някой ден, когато съм самичка под луната,

и изведнъж звъни ми телефона,
и твоят глас отсреща нашепва ми соната,
рисува ми звездите в небосклона.
И нищо, че в момента си толкова далече.
И че животът днешен сякаш спрял е.
Гласът ти ме отвежда на остров неизречен.
И сякаш в рая с теб съм отлетяла.
И даже в тези дни на тъмна изолация,
която е покрила в маска и света,
и страдаща е цялата цивилизация,
един лъч светлинка ни дава любовта.
По телефона твоят глас вълшебен
ми връща смисъла, и фокуса,
макар далеч от тебе...