Древна игра - Ваня Акъллиева

Демони тъмни, от светлото паднали

с първата бледа човешка зора,
пак са захванали с белите ангели
своята древна любима игра...

Ново е времето. Други декорите —
светиш в зелено на моя екран.
Стари, прастари остават законите
и непокътнат е нашият блян —

да си пришиваме в сивите делници
цветни парченца измислен живот
А завъртим ли мисловните мелници,
битки да водим като Дон Кихот...

В тях ме нападаш, а аз отбранявам
своята крехка защитна стена.
Да те надвия ли? Нямам представа —
от древността си оставам жена...

И неусетно отново се втурваме,
следвайки оня — прастария зов,
с рой пеперуди на бой или влюбване...
За да се учим какво е любов.

Господ, преситен от битки за щастие,
взира се в нашите двойни следи.
И неподвластен на всяко пристрастие,
времето нейде върти ли, върти...