Валентинка - Симеонка Тихова

Там някъде по лунната пътека,

просветваща в среднощната тъма,

с походка нежна и кокетно лека

вървяла към земята любовта.

Букет от рози носела в ръцете,

а във косите-момини сълзи,

победна песен пеело сърцето,

което можела да покори!

Преминала с надежда вековете

и съхранила мисли нежни във писма,

сега във ерата на интернета

лети със скоростта на светлина,

но пак я има в песен благозвучна,

във стихове и в сбъдната мечта!

Необяснима е, дори научно!

Недостижима е като звезда!