Валентинка - Симеонка Тихова
Там някъде по лунната пътека,
просветваща в среднощната тъма,
с походка нежна и кокетно лека
вървяла към земята любовта.
Букет от рози носела в ръцете,
а във косите-момини сълзи,
победна песен пеело сърцето,
което можела да покори!
Преминала с надежда вековете
и съхранила мисли нежни във писма,
сега във ерата на интернета
лети със скоростта на светлина,
но пак я има в песен благозвучна,
във стихове и в сбъдната мечта!
Необяснима е, дори научно!
Недостижима е като звезда!