Студеният есенен вятър - Цветелина Жулева

Отговарям на съобщението ти. Същата самотна душа като мен, взряна в нищото. Вкопчена в отворения прозорец на миналото, от който често лъха хладен вятър, ей така, да ме разтърси и раздели с обичайната гостенка, която често се подвизава в мен - апатията.
Все същият въпрос - какво правиш. Не знам. Правя ли нещо? А ти правиш ли?
Скриваш същността си зад емотиконите, които ми изпращаш. Чудиш се защо с часове не ти отговарям. Та нали аз съм последната ти надежда? Причината да се събуждаш. Откакто я няма нея. Онази, която те е оставила сам да се луташ сред сенките. Надяваш се в мен да откриеш поне частица от нея. Избрал си ме. Косата ми е с нейния нюанс и да речем, че и аз като нея не мога да доверя тайната си на никого. Онази тъмнина, която крия от света. Онзи мрак, който напира през уморените ми очи. Мракът, който някога ми носеше светлина. Онази сянка, която ме изпива с жадните си очи. Онази сянка, която краде сънищата ми... Онова безплътно чудовище, от което бягам. И което ненавиждам. Онзи, за когото ти никога няма да узнаеш, докато си уреждаме от онези срещи... в интернет. От нашата истински жива комуникация, която имаме. Жива комуникация... дори не помня кога за последно съм имала такава. Може би от...
Посягам към книгата. “Отклонение” на Блага Димитрова. Прозорецът е отворен. От него нахлуват спомените от миналото. Пронизителен студен вятър. Отдавна жълтеещи се изсъхнали листа. Болни листа. Закъснели. Изгубили младостта си. Не намерили пристан, нито уют. Погребали отдавна спомените за вишната, от която са се откъснали. Онези мили, бели цветчета, които той закичваше в косите ми... Онези дълги коси, които отдавна отрязах. А с тях и спомена за него...
Отговарям на поредното ти съобщение. Днес си особено разговорлив. Богат на думи. Празни думи. А аз - на мълчания. Мълнии, с които осветявам посивялата си душа, уморена от студения вятър, който всяка нощ нахлува, сякаш за да разбърка отново косите ми...
Поредното сърце за тази вечер. А аз - както винаги, не вкарвам от онези излишни маскирани лица, демонстратори на “щастието” ни. И тогава си задаваш въпроса - защо. Защо съм толкова студена ли? Ще ти отговоря утре. С по-топли изречения.
И тази нощ задуха студеният есенен вятър...