LOVE SCAM - Мирослава Скарлату

~Стефчо~

Жана бе висока и пълна жена. Имаше хубаво лице с правилни черти и ясни сини очи, които малко се размиваха от пълнотата. Носеше модерна рокля синя с дребни бели цветенца, която подхождаше на сините ѝ добре гримирани  очи и контрастираше на черната ѝ дълга коса, която падаше на небрежни къдрици по раменете. Преди да се ожени бе слабичка, игрива и имаше много ухажори. Преди седем години се ожениха със Стефчо, по любов. Той бе хубав мъж, висок, русокос а дръпнатите му очи му придаваха леко екзотичен вид. Стефчо бе шофьор на ТИР и често пътуваше из Европа, но на Жана това не ѝ пречеше, защото той винаги се връщаше у дома като дядо Коледа с куп подаръци и пари. Първите години я боготвореше. Обаждаше ѝ се по телефона по три пъти на ден. Пращаше ѝ постоянно любовни есемеси и снимки от страните в които е. Беше я взимал и два три пъти на няколко бързи курса до Гърция. После се родиха едно след друго децата и Жана си остана у дома. Тя все още с трепет и тревога изпращаше Стефчо на път и постоянно подържаха връзка по телефона. Жана беше много отдадена на семейството си, за нея децата и мъжът ѝ бяха на пиедестал.  Сега тя седеше пред чаша ароматно турско кафе в кварталната кафетерия и развълнувано говореше с най-добрата си приятелка Сузи:

-Не мога повече! Не издържам! Ще се разведа ти казвам! Вярно не работя, а той има пари и ми дава, угажда ми нищо да не ми липсва, но постоянно пътува и отсъства от дома с тоя ТИР. А сега напоследък като си дойде няма никакво желание за секс. Когато се върна последния път за два-три дни си стоя  у дома, яде спа и се занимаваше само с децата. На мен никакво внимание. Усетих веднага, че изобщо нещо не ме вижда  като жена, като любовница. А аз специялно за него си бях купила страхотна дантелена розова нощница. Бях си боядисала косата и изпратих децата при майка ми за два три дни. Щом си дойде му спретнах посрещане като хората – мусака, салатка, ракийка, плато с деликатеси, реване, вино, свещи, лека музика... Хапнахме, пийнахме и после му се мятам. Мятам му се аз ама той не ще и се дърпа. Като ощипана госпожица се завъртя и ми вика: «Остави ме бе жено, днес съм уморен и нямам желание.» И така днес няма желание, утре пак няма. Един ден го питам:

-Кажи бе Стефчо, кажи ми защо нямаш желание? Да не би да те мъчи нещо?Да не би да си болен? Цял месец пътуваш и липсваш от дома, на мен душата ми изгоря за теб, а ти да не щеш... Кажи ми бе рожбичке, какво те мъчи, какво те тормози че си такъв?

А той мълча, мълча и най-накрая боязливо започна:

-Ами как да ти кажа – смрънка малко гузно – станала си една такава…, напълняла си. Виж се в огледалото, всичко ти се тресе. За това ...Остави ме сега...нали съм ти донесъл и пари и подаръци...Какво искаш сега? Нищо не ти липсва...

-Вярно Стефчо качила съм десетина килца. Ма то зарад тебе бе човек. Седя по цял ден у дома с децата никъде не ходя и все готвя и ям. А ти все пътуваш, все липсваш и като не ми обръщаш внимание  като си идваш ...ям още повече и ...надебелях.Та аз две години съм така и ти нищо не казваш, сега защо така?

 А той ме погледна Сузи, а после се завъртя на другата страна и пусна телевизора. Засегна ме Сузи, толкова ме засегна моя Стефчо че цял ден плаках. Вечерта като се върна реших да сменя тактиката и пак му приготвих вечеря и повече ракийка му сипах, та да го опия. А той си хапна, пийна и...заспа и пак нищо.

На другия ден виагра му купих. Викам си ще пийне едно хапче и ще му дойде желанието, а той ми вика:

-Махни ги ти хапчета от тук. Аз не съм болен, нищо ми няма, просто нямам желание. Това е.

И тогава Сузи ми просветна, ма то е ясно щом не ще с мен да бъде, си има любовница. Реших да го питам и то така направо. А той яростно отрече, даже ми се ядоса. Това е Сузи, всичко пробвах и сега вече не знам какво да правя.

Сузи бе хубавка, закръгленка, четиридесет и три годищна, русокоса модерна фризъорка. Беше дребничка, но пъргава с много изразени форми. Носеше винаги високи токове и къси рокли и поли и бе като магнит за противоположния пол. Имаше голям син и съпруг, който рано се бе пенсионирал и бе отишъл да си живее на село. Всяка събота и неделя ходеше при него, а през седмицата си живееше безметежно в семейното им жилище в града и работеше във фризьорския си салон. Сузи която слушаше внимателно разказа на приятелката си, отръска с небрежен жест на ярко лакираните си нокти пепелта от цигарата в пепелника, намести се на стола, кръстоса крак върху крак и каза важно:

-Е, щом не ще, остави го. Не го насилвай повече. Той щом така ти говори за теглото сигурно си е намерил някоя. А ти си хубава жена, вземи се в ръце и почни диета. Отслабни и си намери друг, толкова мъже има. Поогледай се, потърси. То светът е пълен със свободни мъже...

Жана смучеше ядно последната си цигара и попиваше жадно думите на Сузи. Трудно ѝ беше да ги приеме, защото все още обичаше Стефчо. Изведнъж цигарата ѝ падна от ръката и погледът и се втренчи в другия край на заведението където в този момент влизаше една двойка. Беше мъжът ѝ с млада, слабичка, непозната жена, която приличаше на студентка. Косата ѝ беше зашеметяваща, медено червеникава с меки къдрици, които стигаха почти до кръста. Стефчо, бе обхванал тънката ѝ талия и я гледаше любовно в очите. Взеха две кафета и седнаха в най-отдалечения ъгъл на заведението. Сузи се завъртя и проследи погледа на Жана, щом видя Стефчо ахна. Той и непознатата толкова се бяха улисали един в друг, че не забелязвахя нищо наоколо. Седяха в сепарето, пиеха кафе, притискаха и се целуваха като влюбени ученици. Тогава Жана не издържа, въздигна тялото си, отметна коси и с изненадващо бърза, пъргава крачка се отправи към тях. Приближи се заплашително и отвъртя два здрави шамара на мъжа си, който за малко да се свлече на земята от изненада и болка.

-Ж-а-а-н-а!!! Какво правиш тук? – заеквайки от изненада я попита той.

-Ти какво правиш? Видях ви да се целувате! А за мен нямаш желание! Коя е тя?- Жана, викаше толкова гръмогласно та чашките по масите звъннаха дружно, а бармана зад бара и клиентите, които седяха по-другите маси впериха очи в тях – Аз по цели месеци стоя у дома и те чакам, грижа се за децата, а ти какво? Намерил си си любовница. От кога се влачиш с нея? Ще те убия! – заканата ѝ прозвуча много зловещо, защото със сто килограмовото си туловище изглеждаше, че наистина можеше да затрие осемдесет килограмовият мъж – И теб също – посочи тя с отрупаната си със златни пръстени и гривни ръка към момичето – Махайте се от очите ми! – накрая гласът ѝ прозвуча малко пискливо, а ръката ѝ се насочи към очите за да избърше от там рукналите сълзи.

Червенокосото момиче пребледня, изправи рязко гъвкавото си тяло и без да каже ѝ дума зачатка с токчетата към вратата. Стефчо я проследи с поглед, но остана. В този момент към тях се приближи Сузи.

-Жанче, ела мила. Ела. Стига... стига....! Спри да плачеш! – меко каза тя. - Ела да се махаме от тук – след това прегърна нежно приятелката си и хвърли убийствен поглед към Стефчо, който се беше свил виновно в края на сепарето. Двете жени излезнаха бавно, а Стефчо си поръча едно двойно уиски.

***

Щом хлопна външната врата и чу стъпките на мъжа си по коридора, Жана се приготви по добава. Застана в кухнята с ръце на кръста и го зачака да влезе:

-Махай се от моя дом. Нямаш място вече в него. Върви при онази, червенокосата. Утре подавам молба за развод, да знаеш. Събери си нещата и си върви – заяви му малко театрално тя. За нейна най-голяма изненада Стефчо не започна да се оправдава, нито пък започна да я моли да му прости, а само простичко смотулеви:

-Добре, добре, развеждаме се. Аз от толкова време се чудя как да ти го кажа...

След това отиде в спалнята и започна да си събира бавно багажа. С децата му беше по-трудно. Те двечките на по шест седем годинки, момиче и момче, много го обичаха и не можеха да повярват, че ги напуска. Но все пак успя да ги залъже някак, че ще идва често да ги взима и да им носи подаръци. Със Жана не се сбогува, нито я погледна, жал му стана. Тя седеше сама, отпуснала туловището си на канапето в хола и бършеше с поредната носна кърпичка сълзите си и размазания грим. Черната ѝ коса бе спусната и ѝ придаваше леко траурен вид. Когато го видя да си тръгва с куфарите, тя тъжно и протяжно се провикна хлипайки:

-Защо-о бе Стефчо-о-о, кажи ми защо го направи? Аз те обичам и толкова години съм ти вярна!  

Стефчо за миг замря, но нищо не каза, само леко се измъкна през вратата и бавно я затвори след себе си.

~Μакс~

След развода Жана трудно дойде на себе си. Приятелката ѝ Сузи се опитваше по всякакъв начин да й помогне. Идваше често при нея на кафе и ѝ даваше съвети. Цяла година мина от тогава. Спомените със Стефчо и самотата много мъчеха Жана и най-накрая тя реши да послуша Сузи и да си потърси друг мъж.

Една вечер след като си легнаха децата, влезе в чуждестранен сайт за запознанства в интернет и си направи профил. До полунощ получи пет съобщения. Най-много я привлече профила на един американец. Казваше се Макс Томас и бе собственик на фирма за платове. Бе необвързан домошар, със сериозни намерения. На снимката в профила изглеждаше, висок, едър като нея и красив. И тя веднага прие поканата му. В първото си съобщение Макс ѝ каза че много я харесва и търси точно такава като нея за да създаде здраво семейство, за което да се грижи. Говореше ѝ простичко и ясно за да го разбира лесно. Беше изключително вежлив и веднага започна да я обсипва с комплименти. На следващият ден след запознанството им Жана получи съобщение от него във фейсбук, с което я молеше да си свали Watch up на мобилния телефон и да му даде номера си за да си говорят по-често и по-лесно. Жана не обичаше много технологиите,  но запленена от думите на Макс и от комплиментите му, на другата сутрин взе пари от издръжката която ѝ бе дал Стефан за децата и си купи нов по-скъп мобилен телефон. На обяд взе децата от училище, нахрани ги и след това ги остави сами да си подготвят уроците, а тя цял следобед се занимаваше с новия си телефон. До вечерта го беше проучила подробно, беше изпратила първото съобщение на Макс и бе много щастлива от това си постижение. Рано рано на другата сутрин Макс ѝ беше отговорил с изключително мило и емоционално съобщение с много сърчица и усмихнати емотикони. Жана се чувстваше като влюбена малка тинейджърка. Беше толкова щастлива да си намери най-после и тя мъж, който да я обича и цени. Но все пак не беше малко неопитно момиченце и реши да потърси за Макс и фирмата му повече информация. Намери страницата на фирмата в интернет и облекчено въздъхна. Информацията в нея беше сериозна, делова. Точно какъвто беше ѝ тонът на Макс, когато ѝ говореше за работата си. Впечатление ѝ направи обаче, че офисът бе в Англия, а не в Америка и това малко я усъмни. Вечерта тя не пропусна да го похвали за страницата и да го попита защо офисът му е в Лондон, а не някъде в Америка.

-О, скъпа – каза ѝ той – аз пътувам често. Няколко месеца съм тук и няколко там, беше ми по лесно да отворя офис в Ситито. А сега дори възнамерявам да разширявам фирмата.- След това отклони разговора и я попита как е минал денят ѝ и как са децата ѝ. Жана искрено и доверчиво му разказваше всичко за живота си, за Стефчо, за децата, за себе си. А той от своя страна ѝ разказваше за важната бизнес среща която е направил с китайска фирма от които смятал да купи тъкачни машини за новия си цех в Истанбул. От ден на ден Жана се влюбваше все повече и повече в Макс и често си мислеше: Боже, какъв добър и искрен човек ми се случи, какъв хубавец, какъв бизнесмен.

Всяка вечер Макс ѝ пожелаваше «Лека нощ и сладки сънища», винаги с много топли думи, романтични цитати, сърчица и целувки и я оставяше на мира много късно през ноща. Така минаха още няколко месеца. Разговорите им изцяло бяха преминали в Watch up, а профилът му във фейсбук не бе променен от доста време. Всяка вечер Жана слагаше децата рано да спят, а след това  разговоряше с него или се усамотяваше срещу профила му във фейсбук и гледаше унесено снимките които беше качил там. Бяха само пет, една в цял ръст пред голям офис, друга пак в цял ръст до червено ферари и още три в офис с няколко костюмирани мъже. Нямаше нищо друго в профила му, нито един статус, нито пожелание. Беше ѝ казал че много работи и няма никакво време за фейсбук.

***

Една сутрин Макс я изненада приятно, като ѝ каза че другата седмица в сряда ще дойде в България да се срещне с нея. Беше решил, че не може повече да чака и гореше от желание да я види. Жана едва не припадна от щастие, толкова ѝ се искаше да го види на живо. Толкова пъти си го представяше до нея, а сега мисълта, че това ще се случи скоро направо я подлуди. Имаше само  седмица до другата сряда, така че тя се зае с приготовленията веднага. Апартаментът в който живееше с децата беше неин, наследствен от родителите ѝ. Още като се нанесоха със Стефан положи големи усилия и мерак да го направи красив, уютен и удобен за живеене. След като Макс ѝ каза, че ще дойде тя се зае веднага с приготовленията. Изчисти основно целия апартамент. Купи нови завеси и килими в светли пастелни тонове за хола. Доста се охарчи, но усилието и резултата си струваха. Два три дни обясняваше на Макс за приготовленията, показа му снимки с новите килими и пердета и се радваше като малко дете, когато той много ги хареса и ѝ каза пак колко я обича и цени.  Така в приятни, сладки разговори минаха събота и неделя. В понеделник Макс не ѝ отговори на сутрешното ѝ  съобщение. Тя го потърси пак на обяд и след като не получи отговор, до вечерта му изпрати още десетина, но от него нямаше ѝ следа. Във вторник Жана посърна, смали се, денят ѝ изглеждаше ужасен и минаваше едва едва, защото бе започнала много да се притеснява за Макс. От сутринта му бе изпратила толкова много съобщение и бе позвънила толкова пъти, че сигурно телефонният му секретар вече бе блокиран. На обяд взе децата от училище, нахрани ги, а след това вместо да им помогне за уроците им каза, че не е добре и си легна. До вечерта нямаше никакво съобщение от Макс. В сряда сутринта обаче ѝ бе пратил едно, с което ѝ се извиняваше за отсъствието и ѝ обясняваше, че не може да дойде, защото са дошли китайските машини които бил поръчал. Каза ѝ че ужасно съжалява, че не е могъл да се свърже с нея по-рано, но е имал много ангажименти и тревоги по освобождаването на машините от митницата. Жана доста се разтрои, но поне се успокои, че с нейния Макс, не се е случило нищо лошо и че е жив и здрав. На другият ден привечер Макс ѝ позвъни:

-Здравей скъпа. Днес получих първото капаро и толкова съм щастлив! Ти си много важна жена за мен! Носиш ми късмет! Заради теб успях да направя тази голяма бизнес крачка, тази страхотна инвестиция в Истамбул! Дължа ти много и за това искам да ти купя подарък. Аз мога да се позабавя да дойда, защото сега започвам да се занимавам с набирането на персонал и с изпълнението на поръчките, но ще ти изпратя подарък и той ще дойде по-бързо от мен за да те зарадва. Кажи ми мила, кой номер обувки и дрехи носиш – продължи Макс.

Жана го слушаше с прималяло сърце, хем се радваше, хем я беше срам:

-Не, не искам да ми пращаш скъпи подаръци Макс. Аз не те познавам напълно. Никога не съм те виждала на живо. За мен е важно да дойдеш, да се срещнем. Тогава и на едно цвете ще се зарадвам ако ми го подариш с любов.

-Не мила, не говори така, моля те кажи ми кой е твоя номер за обувки и дрехи.– продължи да настоява Макс. Така след десет минути увещания той записа: «обувки 41 номер,  дрехи ΧL», а също и домашният ѝ адрес. Жана се чувстваше много неловко. Стефчо навремето, никога не ѝ купуваше дрехи и обувки. Обичаше да я глези със скъпа козметика, златни бижута, водеше я и по скъпи заведения. Дрехите и обувките си ги купуваше сама и винаги ги избираше дълго и внимателно. Сега се чувстваше толкова щастлива и реши напълно да се довери на Макс. Никога не го бе виждала на живо, а вече толкова го обичаше и нямаше търпение да го види.

***

На другата сутрин рано рано пак я чакаше мило любовно съобщение от Макс, който ѝ пишеше че е напазарувал страхотни неща за нея и няма търпение да ѝ ги изпрати. Пак я заля с купища обяснения за неговата любов и желание скоро да се намира в горещите ѝ прегръдки. Съобщенията им вече бяха станали много любовни и дълбоко интимни. Често той дълго и замечтано ѝ обясняваше колко много я желае, как ще я обсипе с целувки и страстни прегръдки щом я види.

Така безметежно минаха още няколко дни. Жана се чувстваше на седмото небе от щастие и очакваше с нетърпение подаръка си и самия Макс.

Но една сутрин получи съобщение от него, което много я разстрои. Макс ѝ пишеше, че има проблем с митницата в Истамбул, която иска десет хиляди евро в повече такса, за да освободи последната машина. Изпрати ѝ снимка на машината и подробно ѝ разказа за какво служи тя и колко му е нужна. Казваше ѝ че капарото което е взел от клиентите е свършило, тъй като с него успял само да наеме помещение, да освободи от митницата останалите две машини и да напазарува подъръците ѝ. Сега имал само една малка сума за да покрие разходите си за хотела и за храна за няколко дни. Молеше я сърцераздирателно да му изпрати тези пари и да му помогне, за да освободи и последната машина. Уверяваше я че когато дойде при нея ще ѝ върне парите.

Жана много се разстрои и му каза, че няма толкова пари.

«Мила» – написа ѝ той, «аз ти купих страхотни подаръци от първата си предплата, които струват около три хиляди евро, а ти нямаш някакви си десет хиляди евро да ми пратиш за да ми помогнеш в работата. Не разбираш ли, че ако ми помогнеш сега и потръгне работота, аз ще ти изпратя още много подаръци, а като дойда при теб ще ти дам в пъти повече от тази сума. Аз те чувствам като моя жена, с която мога да споделя и доброто и злото. Както виждаш споделям с теб всичко и разчитам на теб. Помогни ми сега, намери тези пари и ми ги прати.»

Думите му бяха доста напористи, искренни и убеждаващи и Жана се замисли. Но все пак нещо вътре я караше да се съмнява, за това му написа:

«Съжалявам Макс, но нямам толкова пари... Защо не попиташ твои приятели, познати и роднини в Америка и в Англия? Сигурно те ще могат по-лесно да ти помогнат с тази сума.»

«Скъпа, аз съм сирак. Родителите ми починаха преди много години.  Роднините не ги познавам и не поддържам връзка. Имам само трима верни приятели от които исках вече доста голяма сума на заем за да мога да направя тази инвестиция тук. Те не могат да ми помогнат вече. Не знам какво да правя! Ако ти нямаш, тогава вземи на заем от твоите родители, роднини и приятели и ми прати парите! Моля те! Спешно е!» - беше неговият отговор.

Жана му изпрати един емотикон сърце и затвори. Замисли се за бедните си родители, които живееха в село близо до града. Те едва кретаха с двете си малки пенсии и с реколтата от градината. Баща ѝ ходеше всяка неделя на пазара да продава яйца и каквото изкара от градината, за да свържат двата края. Когато Жана живееше със Стефан често им ходеха на гости и им даваше пари. След развода отиде само два пъти за да остави децата на гости през ваканцията и после да си ги вземе. Не го обичаше селото, нито живота там. Знаеше че родителите ѝ не могат да ѝ помогнат, затова дори не ги ѝ попита. Богати роднини също нямаше. Една единствена вярна приятелка имаше, Сузи. Да Сузи, тя сигурно щеше да ѝ даде, ако не цялата сума поне половината. Така окрилена Жана се обади на Сузи и я покани у дома на кафе.

Сузи дойде след обяд. Влезна хубава и усмихната, а новият морковен цвят на косата ѝ много ѝ отиваше. Щом я видя Жана се успокои. Не се бяха виждали много време. От както се запозна с Макс, Жана прекъсна почти напълно връзките с родителите и с приятелите си. Грижеше се за децата и все за Макс мислеше и с Макс се занимаваше. Сега се зарадва много на приятелката си и ѝ сподели всичко за Макс. Показа ѝ снимките които той ѝ бе пратил, каза ѝ за бизнес начинанието му и за проблема му с парите. Накрая ѝ се примоли да ѝ услужи с десет хиляди евро и ѝ обеща да ѝ  ги върне щом Макс ѝ ги даде. Сузи разгледа снимките  и много хареса бизнесмена. Но после като чу цялата история която ѝ разказа Жана, сбърчи проскубаните си вежди и каза важно:

-          Радвам се за теб Жанче. Много се радвам да те видя така ентусиазирана и щастлива. Хубав човек ми изглежда този Макс и както разбирам е лудо влюбен в теб. Но нещо в историята с машините не ми харесва, а и това, че ти иска пари без никога да те е виждал. Аз мога да ти услужа само с три хиляди евро, но ако беше за теб или за децата. Не съм свикнала да давам пари на мъже. Особено на такива които не познавам лично. На мен мъжете ми дават пари, а не аз на тях! Кой е този Макс та ти иска пари и то толкова голяма сума? Ами ако е измама? Нека вземе заем от банката не от теб.

Жана веднага изпрати съобщение на Макс и му каза да поиска пари от банката. За нейно най-голямо разочарование той ѝ отвърна, че вече е взел доста големи заеми от банки в Америка и в Англия, които трябва да върне и сметките му са под запор. После пак ѝ се помоли сърцераздирателно да му изпрати тези пари или поне част от тях. Каза ѝ да поиска от приятелката си Сузи или от бившия си мъж, като им каже, че парите са за уж болния ѝ баща. Хиляди пъти я увери че като дойде в България ще ѝ ги върне, а също че ще ѝ донесе много подаръци за нея и за децата. Жана се притесни и показа съобщението на Сузи. На фризьорката хич не ѝ хареса това което прочете и каза с възмутен глас:

-Не му давай никакви пари Жанче! Чу ли? Нещо в тази история не ми харесва. Кажи му че нямаш, защото не работиш. Как така ще те кара да искаш от роднини, от бившия си и от мен пари и да ни лъжеш?! Аз съм ти приятелка и те обичам и пак ти казвам щях да ти помогна ако бе за теб и за децата, но на този Макс няма да дам! – След това Сузи прегърна децата и приятелката си и се сбогува по-меко:

- Чао, миличка! Мой съвет - не търси никакви пари за този Макс и нищо не му пращай. Той ако е мъж на място, ще си намери сам пари и после ще дойде при теб. Тогава ще се радвам да ми го представиш.

Вечерта Жана не успя за заспи. Цяла нощ разглеждаше снимките и съобщенията на Макс, особено последните в които ѝ казваше, че разчита само и единствено на нея да го измъкне от тази трудна ситуация. Будна и по-спокойна я завари  зората, защото бе взела важно решение. Прати съобщение на Макс и му каза, че ако не ѝ е изпратил все още нейния подарък, който е две три хиляди евро да върне или да продаде нещата и да вземе парите. Каза му, че не иска никакви подаръци още повече, като знае че той няма пари и му трябват.

Макс ѝ се обади веднага много ядосан. Попита я как може да си помисли, че той големият бизнесмен ще ходи по магазините и ще връща бутиковите тоалети, обувки и козметика които ѝ е купил или ще ги разпродава по интернет. А след това ѝ каза, че колетът вече е предаден на куриерска фирма, която само чака последен знак от него за да ѝ го изпрати. На екрана на мобилният ѝ телефон се появи линк с името на куриерската фирма, с номера и със съдържанието на пратката която бе за нея. Жана гледаше и не можеше да повярва на очите си. Пратката наистина струваше три хиляди двеста и седемдесет евро и съдържаше маркови дрехи, три чифта обувки, две чанти, бельо, бижута, парафюми и голяма козметична палета. След това Макс пак я увери, че много я обича и скоро всички тези подаръци ще бъдат нейни, но сега трябва да го разбере и да му помогне като му изпрати десете хиляди евро. Жана се замая, почувства се жалка, евтина и бедна, защото не може да помогне на богатия си обичан и грижовен мъж в този труден за него момент. Каза му, че ще се опита да му помогне, но тъй като знаеше, че не може го помоли и той да търси пари, а не да разчита само на нея. След този последен разговор Макс не ѝ се обади цели три дни. Тя чакаше с примряло и примирено сърце да чуе звукът на съобщенията, но напразно. Не намираше смелост да му се обади, защото нямаше какво да му каже за парите. За това на четвъртият ден сутринта много се изненада когато получи обичайното гальовно-любовно съобщение от Макс, който ѝ казваше колко много му липсва, колко много я обича и най-важното, че е намерил парите и в момента е започнал производството. Жана пак се намери на седмото небе от щастие. «Всичко е на ред скъпа моя и аз скоро ще дойда при теб, за да се увериш наистина колко много те обичам и ценя! Ти си единствена и незаменима в моя живот! Обичам те безкрайно!» Това беше съобщението, което Жана четеше и препрочиташе цяла нощ. Прати го ѝ на Сузи и тя да го види и да разбере какъв добър човек е Макс и че не трябва да се съмнява в него. Така в розовите облаци на любовта летеше Жана и не разбра как се е минала още една седмица и е дошъл края на месеца. Точно на 31 сутринта Макс ѝ изпрати съобщение което бе: «Трябват ми пак спешно пари! Помогни ми, моля те!» Думите му я жегнаха илюбящото ѝ сърце се сви от тих ужас. Почувства пак онова смазващо чувство, на бедна, незначителна и безпомощна жена. Тя събра сили и стисна толкова силно мобилния телефон, че кокалчетата на пръстите ѝ побеляха. Набра номера му.

-За какво са ти тези пари? Нали каза, че си намерил и всичко вече е наред?-  попита го с тих, тревожен глас.

-Трябват ми darling. Сега плащам на работниците и за двама не ми стигат парите трябват ми спешно две хиляди евро за да им платя заплатите. Сигурен съм, че можеш да намериш тази сума. Хайде поискай на заем от бившия си мъж, кажи му че ти трябват за децата – изсумтя Макс в слушалката – Аз ти давам моята честна дума, че другия понеделник ще дойда при теб и ще ти ги върна. До тогава ще получа пари от един клиент.

Жана се разтрепери, тя си спомни думите на приятелката си Сузи и реши категорично да откаже на Макс:

-Макс, мили, нали знаеш, че не работя и нямам собствени доходи. А бившият ми дава малко пари и едва свързваме двата края с децата. Сега той не е в България ще се върне пак след един месец. А ти ако след една седмица имаш пари, тогава плати на работниците.

-Darling – гръмогласният му хриптящ смях се чу в слушалката – работниците ми не могат да чакат трябва най-късно след два дни да им платя. А ти вместо да ми обясняваш, че нямаш пари, продай тия златни накити, с които си се закичила и ми прати парите. Трябват ми пари и е спешно! Спешно е! Чуваш ли! Аз съм платил на двадест работника, но за тези двамата пари не останаха. Ако не им платя ще се изложа пред всички и това не ще го понеса! По дяволите!  И за това ти ще си виновна, защото не си ми помогнала! – гласът му вече звучеше не само агресивно, но и леко вулгарно-цинично.

Жана го слушаше и в нея се бореха две силни чувства на любов и омраза към този мъж. След малко се овладя и му каза:

-Не знам дали моите златни украшения струват две хиляди евро Макс ако ги заложа или продам, но ще проверя. А ти ми прати банковата си сметка.

-Наистина ли? Наистина ли ще направиш това за мен, любов моя? Толкова те обичам, нямам търпение да дойда да те видя! Ще видиш, че аз държа на думата си и другият понеделник ще съм при теб. Ще ти върна парите и ще ти донеса подаръци, много подаръци скъпа за теб и за децата! – той почти крещеше в слушалката от радост. След това гласът му премина в шепот. Прати парите по Moneygram, по-бързо и безопастно е от банките. И не ми ги пращай на мен, а директно на двамата работника, които работят за мен. Ето пращам ти имената - и той ѝ написа   «AamirAhmet» и «BorhanGohan».–  На всеки от тях прати по хиляда евро. Чао скъпа, ше се чуем довечера пак. Обичам те безкрайно много!

Връзката прекъсна, а Жана седна умислена на една пейка в центъра на града. В душата ѝ бушуваха силни емоции. Тя погледна с любов към трите нежни златни пръстена на дясната си ръка и двете гравирани златни гривни на лявата. Бяха ѝ подарък от Стефан. Тъжно ѝ беше да се разделя с тях, но при мисълта, че Стефан ѝ изневери, а после я остави сама да се оправя с децата я накара набързо да се съвземе и да отиде в най-голямата заложна къща в града.

На обяд взе децата от училище, нахрани ги и започна да им помага с уроците. Това малко я разсея от тревожната мисъл, какво ще каже на Макс довечера и как ще му обясни, че не е успяла да намери пари. Чувстваше се много жалка  и засрамена, че няма пари да подкрепи този мъж, който толкова много я обича. Чувство на вина я притискаше и тя се страхуваше, че той ще я изостави заради парите. И ето вечерта дойде. Децата заспаха, а Жана легна неспокойна в леглото. Малко преди да се унесе, чу познатия звън на съобщението. Вечер Макс избягваше да ѝ звъни и ѝ пращаше само съобщения.

«Darling, какво стана? Прати парите на работниците, нали? Аз им обещах. Казах им за теб. О, мила само като дойда, ти ще разбереш за моята голяма любов към теб. Ще я чувстваш всеки миг, всеки ден и всяка нощ. Кажи ми сега прати ли парите?»- след този текст следваха много емотикони на сърца и целувки.

«Скъпи не можах да намеря пари. Отидох в заложната къща както ти казах, но ми даваха много малко Макс, само триста и петдесет евро. На кой да дам и какво да дам...За това те съветвам скъпи, по-добре нека изчакат работниците една седмица и след това когато имаш пари им плати цялата сума .» - написа му Жана и със свит стомах чакаше отговора, който не закъсня:

«Какво?! Съвети ли ми даваш? Не си успяла да намериш две хиляди евро?! Шегуваш ли се с мен? Нали съм ти казал, че с мен не трябва да се шегуваш така! Ти ми обеща да намериш пари. Не ме интересува какво са ти казали от заложната къща. Тряваше да искаш от други. Аз толкова много направих за теб тези месеци. Купих ти подарък и всеки ден ти пишех и толкова те обичам! A ти , какво направи за мен? Нищо! Не успя да ми намериш някакви си две хиляди евро когато имам нужда! Това е краят! Ако не можеш да помогнеш на мъжа си когато има нужда, ти си едно нищо и не заслужаваш нищо.»

«Макс, почакай не се сърди. Но ела на моето място аз ти казвам истината . Не мога да намеря тези пари за два дни. Няма от къде. Защо ми се сърдиш? Аз също те обичам и исках да ти помогна. Ето дори ти казах да продадеш моите подаръци. И сега пак ти казвам не ги искам подаръците. Продай ги и вземи парите да платиш на хората.»-след този текст Жана му изпрати много сърчица и емотикони които плачат.

«Глупачка. Ти си пълна глупачка и откачалка. Твоят подарък отдавна вече не е твой. Спомняш ли си когато отказа да ми намериш първите десет хиляди евро за да освободя машината от митницата. Тогава реших да пратя твоя подарък не на теб, а на друга жена с която си пиша и която ми намери парите. Аз толкова много направих за теб. Така те обичах, а ти ти нищо не ми даде. Дори ѝ някакви мизерни две хиляди евро сега не можа да ми намериш. Така че чао, дарлинг. Това е краят.»

Жана се разтрепери след като прочете това и набра телефоният му номер, но той не вдигна. Искаше да го задържи на всяка цена. Не разсъждаваше трезво и  не можеше да допусне, че още веднъж един мъж ще я напусне. Още веднъж някой който обича много ще я изостави проста така.

«Макс, Макс, моля те! Много ти се моля не си отивай! Аз наистина те обичам! Повярвай ми! Постоянно мисля за теб, Макс. Искам да сме заедно. Остави ги тези пари. Моля те ела другата седмица. Нали ми обеща другия понеделник да дойдеш. Аз направих ремонт заради теб и те чакам! Вече толкова време те чакам да дойдеш Макс!» - му написа тя и едва сдържаше сълзите си.

«За какво си ми без пари? Дебела, глупава, жено! Никога повече няма да ме намериш!»

Това бяха последните думи които Жана прочете от Макс преди да захвърли мобилния телефон и да избухне в сълзи. След това отвори бутилка водка и започна да пие. Не след дълго се свлече пияна на леглото.

На сутринта с мъка чу будилника и стана. Чувстваше се много зле, но все пак успя да се облече. Вдигна падналия на пода телефон и прегледа за съобщения от Макс в Watch up. Видя че профилът му е изтрит и няма вече нито име, нито снимка. Започна да търси трескаво за него в интернет, но фейсбук профилът му също го нямаше. Беше изчезнала и професионалната страница на фирмата му в Англия. Не откри никъде нито една негова снимка. Разбра че е била мамена, но не можеше и не искаше да го приеме. Защо стана така? Защо на мен?  Макс къде си, любов моя? Къде? Залитна към кухнята за да потърси още нещо за пиене. Искаше да заспи и повече никога да не се събуди. 

-Мамо,  готови сме за училище. - към реалноста я върнаха децата.