Интернет лъжи - Десислава Стоянова

         Всичко се променя, времето, хората и събитията.

            Младата дама трябваше да се яви пред началника на поделението. Всички се явяваха пред него и после излизаха унили. Знаеше какво я очаква, предстояха съкръщения и вече беше планирала да как да продължи живота си. Все пак за това завърши висше образование със специалност счетоводство. Армията само я дърпаше надолу, това не беше нейно призвание и го съзнаваше, така както знаеше, че колегата няма да и върне онези петстотин лева, които му даде на заем. Поканиха я да влезе и тя козирува. Облечена в униформата си влезе при началника на поделението, който я покани да седне:

–        Връчвам Ви тази заповед за прекратяване на службата Ви при нас. Предлагаме Ви възможност да бъдете преместена в друго поделение ако имате желание.

–        Не, благодаря имам други планове за живота си. - каза младата дама, съзнавайки, че рискува като самотен родител на момиченце на три години, но това беше решение продиктувано от вътрешното и усещане за живота.

–        Вие постъпихте най-достойно от всичките си колеги и за това Ви пожелавам успех! - каза началникът и тя отново козирува на излизане.

Сега и предстоеше центърът за преквалификация, въпреки, че беше завършила счетоводство искаше да затвърди знанията си чрез курс. От курса и уредиха да работи в една счетоводна къща като практика. Всичко това беше чудесно, но тя се прибираше сама от доста време насам. За това се регистрира в сайт за запознанства. В него се научи да отсейва хората, с които си пише. Имаше перверзни типове, които и правеха неприлични и нетрадиционни предложения, но тя ги блокираше на момента. Все пак запази чата си с няколко мъже, от които единият безобиден, само и пускаше музика и нищо повече. Другият си призна,че е в сайта за забавление, а третият, той беше загадка.

–        Здравей. Как си днес? - написа третият.

–        Добре, а ти? - каза, го и се усети, че и липсва това обикновено общуване.

–        Аз ти написах стихотворение. - пак написа той и ѝ изпрати текст, който много приличаше на някои от текстовете на чалга песните. Все пак тя беше самотна и почувства една особена близост през екрана с този човек. Някаква топлина обля тялото ѝ и тя реши, че този човек е наистина интересен. Двамата с него си пишеха всяка вечер след като тя се прибереше от работа и сложеше дъщеря си да спи. Пускаха си музика и емотикони. Той беше голям шегаджия, разсмиваше я със шегите си.

–        От къде имаш толкова много песни?

–         Едно време бях ди джей и пусках музика по заведенията. Сега имам много песни, които съм подредил по стил. Мога да ти организирам онлайн дискотека. - каза той

–        Разбира се, ще ми е приятно! - каза младата дама.

Той цяла нощ и пуска музика и тя танцуваше. После започнаха да си представят:

–        Представи си, че дойда до работата ти и те взема от там и се разхождаме в това хубаво време цял ден? Мога да те заведа да хапнем, да те кача на локомотива на влака, който карам или просто да се целуваме.

- Защо не си пуснеш камерата? - попита тя

–        Нямам камера, нито микрофон. Ще си купя по-натам. -каза той.

–        Прати ми снимка? - каза тя.

–        Разбира се, но и ти ми изпрати твоя.- Каза той.

В апартамента беше тъмно, но тя знаеше как да се снима. Взе телефона си и сложи една нощна лампа така, че да харесва светлосенките, които се получават и се снима. Снимката стана много добре. Тя беше изключително самокритична жена, но този път снимката и хареса. Той също и изпрати снимка. Симпатичен русоляв мъж със сини очи, които изглеждаха някак замечтани. Хареса го.

–        Защо не си пуснеш камерата на телефона? - изведнъж се сети тя.

–        Нямам камера на телефона, той е стар модел и няма камера.

–        Чак толкова стар модел?

–        Да, нямам възможност за нов, а и този има сантиментална стойност.

–        Е, добре, щом ти не можеш да се покажеш и аз няма да си пускам камерата. - каза малко разочарована тя. - Кой знае дали това на снимката си ти, може да си престъпник, мургав или стар и плешив. Не те знам какъв си и с каква цел печелиш вниманието ми.

–        Много си права, обещавам да си купя камера. - каза той

Тя на следващия ден беше отново на работа в счетоводната къща. Колегите и бяха симпатични хора и тя се учеше бързо на това, което и възлагаха. Мислите и обаче непрекъснато се връщаха към него. Името му беше Николай, той я беше помолил да му казва Ники. Зодия овен, може би не си пасваха, тя беше зодия телец, рожденните им дни бяха близо един до друг. Той през април, а тя през май. Вече си мислеше дали щеше да се получи ако имаха реална връзка. Той знаеше, че тя има дъщеря, беше ѝ казал мили думи  за това и че имал племеници. Понякога помагал на сестра си да ги гледа. Нямаше причина да не му вярва, все пак защо щеше да я лъже за такива неща.

–        Елена, Елена, тук ли си? - една колежка се опитваше да привлече вниманието ѝ.

–        Да, да съжалявам бях се замислила.

–        Ето вземи тези справки и ги прегледай.

–        Добре ще ги прегледам.

Така мина денят ѝ, нямаше търпение да си пише с Ники. Вечерта той я изненада беше си купил камера и най-сетне се видяха. Действително беше онзи рус мъж от снимката. Чу и гласа му. Приятен и мелодичен тембър, без резки вибрации и някак си звучеше позитивно и предразполагащо.

–        Харесва ми гласа ти! - каза той вместо нея.

–        Да и твоят ми харесва! - каза тя.

Тази вечер повече се гледаха от колкото говореха и той започна да и говори за интимни неща. Започна да я предразполага и сякаш мониторите се нажежиха. Интересно беше усещането за близост, сякаш тези студени машини можеха да съдействат. Сякаш по кабелите потекоха чувства и емоции и се вляха в Елена. Поне тя така го почувства.

–        Утре вечер те каня на среща. - каза Николай. - Знаеш ли го ресторанта зад министерството на здравеопазването?

–        Да, да знам го. - каза Елена

–        Ще те чакам там към шест вечерта?

–        Там ще съм. - каза тя.

–        Тази вечер ще лягам по-рано, че утре съм от рано на работа, а и ти също.Пожелавам ти лека нащ!

–        Лека и на теб!

–        Целувки!

Тя се сконфузи, нещо я спираше и тя да каже целувки, все пак още не се бяха виждали на живо. Той прекъсна връзката.

На сутринта тя заведе дъщеря си на градина и се облече по-така. Направи си прическа и се гримира.

–        Много си хубава днес, да нямаш някакъв повод? - я попита едната и колежка.

–        Не, просто ще се срещна с един човек.

–        А, а разбирам! - каза тя и ѝ намигна.

Вечерта стомахът и се беше свил на топка. Намери ресторанта и затърси с очи Ники. Той я видя пръв и привлече вниманието и като и махна с ръка. Тя се приближи и видя един мъж с чисти дрехи, които ухаеха на омекотител. Двамата се прегърнаха приятелски и тя подуши адеколона, който ползваше баща ѝ. После седнаха и тя видя, че на пръста където трябваше да седи халка имаше бял отпечатък.

–        Ти си женен? - каза направо тя.

–        Не, не съм, носех друг пръстен.- смотолеви той

–        Женен си, дрехите ти миришат на омекотител.

–        Не, майка ми ми ги пере. - пак се опита да излезе от положение той.

–        Добре, няма праблем.

Двамата говореха някак сковано на живо. Когато той се изправи за да я изпрати, тя установи, че е по-нисък от нея с една глава. После телефонът му иззвъня и той се отдалечи. Тя чуваше откъслечни фрази, че след малко се прибира, че са го задържали в работата и така нататък...

Елена беше много разочарована и реши да се опита да му го върне. Той я изпрати до дома ѝ и понечи да я целуне. Тя се отдръпна и каза:

–        Още е рано за това.

–        Добре няма да настоявам. - каза Николай.

Тя се прибра и се опита да влезе в профила му в скайп, опита всякакви комбинации от пароли и изведнъж и се получи с простото 5555. Това направо я изуми. Влезе в скайпа му и видя, че освен с нея си пише с още няколко жени. Освен това беше права, той беше женен. Реши да го измами и си направи фалшив профил, на който сложи знойна снимка на красавица и друго име. Той се върза и тя го покани на среща в студентски град. После влезе в профила му и видя, че той се е похвалил за срещата на някакъв негов приятел. На следващия ден беше на работа и не можа да види веднага ходил ли е на срещата. Вечерта влезе в неговия профил и видя, че е писал на фалшивия и профил, че го е измамила, изобщо не е имало такъв адрес и защо е постъпила така с него. Елена се забавляваше и накрая помоли един познат да го заплаши да не закача, тази мацка от фалшивия и профил, че ще го пребие. Така се почувства отмъстена и реши, че най-добре да не се среща с мъже от интернет, а да разчита на реални запознанства, където хората могат да се гледат очи в очи.

                        Животът се завъртя и тя започна работа в една строителна компания. Беше интроверт и за това не се сприятели с много колежки там. Приятелките и все бяха заети като нея и тя нямаше с кого да споделя, за това си споделяше с един възрастен мъж, когото не беше виждала на живо, а стана приятелка с него по интернет. Той беше мил и и даваше хубави съвети, за това и беше казал, че може да и пише по всяко време, даже и даде телефона си за да си разговарят. Ведна обедна почивка след като в работата нещо не и спореше тя му се обади:

–        Здравей, искам да си споделя, че в работата ми дадоха задача да проверявам осчетоводяванията на една колежка, но тя в тоззи момент беше отпуска и аз и написах грешките на един лист и ги сложих на бюрото ѝ. Когато се върна от отпуск ми изсъска, че това е недопустимо и,че не ме харесва и ще направи всичко възможно да ме отстранят.

–        Да мила, това наистина е проблем, защо си сложила листа на бюрото ѝ? Може би е било по-добре да изчакаш да се върне от отпуск и тогава да и кажеш.

–        Така е, но в работата имаме някакъв норматив и искат да отчетем дейността, която сме свършили. Има е платформа на която пишем свършените задачи, а аз написах, че съм я свършила в онзи момент и трябваше да има доказателства за това.

–        Да, сложна система, а и тя не би следвало да се сърди. Все пак тази задача ти е била насочена от горе.

–        Да, така е, беше насочена на всички ни и всяка една от нас шестте проверяваше някоя друга. Така, че и моите грешки ми бяха казани, не виждам причина да се сърди.

–        Тя сигурно е по-стар служител и не може да повярва, че заек като теб е открил нещо изобщо. Може би се смята за безгрешна.

–        Да, най-вероятно, най-вероятно, но все пак е неприятно.

–        Така е. Кажи ми срещна ли някого?

–        Не още не съм, от работа в къщи и от вкъщи на работа не е лесно да срещнеш някого.

–        Така е мила, аз пък имам друг проблем. Със съпругата ми сме женени повече от двадесет и пет години и когато се любим вече имам чувството,че пипам себе си. Няма страст, няма тръпка, нищо, всичко е изчезнало.

–        Не мога нищо да кажа, аз нямам този късмет да стигна до там. - каза Елена натъжено.

–        Е, пожелавам ти го!

–        Трябва да затварям, благодаря за съвета и ще си пишем.

–        Добре мила , успех и горе главата.

След един месец строителната компания фалира и уволниха всички. Елена беше съкрушена и си изля сърцето на възрастния мъж, той дълго и праща емотикони. Беше нещо като баща по интернет за нея. Въпреки, че баща и беше жив, но тя с него почти не разговаряше.

Мина година и тя вече работеше в една голяма компания по европейски проекти. Там започна връзка с един адвокат, който с часове флиртуваше с нея преди това. Беше спряла да споделя с възрастния мъж от както беше с адвоката. Той живееше с майка си , въпреки, че вече беше на четиредесет години. Майка му също беше счетоводителка, която си работи от вкъщи. Той беше бивш алкохолик и понякога имаше нервни пристъпи, но слава богу не се отразяваха толкова на взаимоотношенията им. Все още се виждаха ту у тях , ту е нея. После той реши да замине за Германия и започнаха да поддържат връзка онлайн. За първи път Елена прави и онлайн секс. Гледаха се на камера и си показваха интимните части, галеха се сами и стигаха до оргазъм.

–        Ели, влудаваш ме казваше той.

–        Обичам те Георги! - казваше тя.

–        След година се връщам ще те изям от главата до петите.

Постепенно започнаха да разреждат през ден, през два писането и правенето на любов, докато той напълно не спря да отговаря на съобщенията и обажданията ѝ. Тя с времето започна да си пише с един млад фармацевт и двамата започнаха да затоплят отношенията си онлайн. Един ден тя влезе в профила на Георги във фейсбук и видя, че статусът му е женен. Потърси го и му зададе този въпрос:

–        Наистина ли си се оженил, без да се разделиш с мен?

Получи съобщение:

–        Да, и името и е като твоето Елена, има по-голям син.

–        Кога щеше да ми кажеш?

–        Тя е много по-добра в леглото от теб. Освен това , майка ми още тогава ми каза, че с това малко разглезено момиченце ще бера ядове. Големият сина на жена ми е доста по-възпитан.

–        Направо не мога да повярвам, че така постъпваш с мен.

–        Нима ти не си намерила някой друг, а?

–        Признавам си, че само си пиша с един човек, но съм ти вярна и те чаках.

–        Да бе да, хайде сега дрън, дрън ярини. - каза той – Не ми пиши повече, аз ще те блокирам.

Той наистина я блокира. Та тя нищо лошо не му беше направила, само търсеше някакво обяснение. Тази вечер плака и се зарече, че няма да се обвързва, преди да е напълно сигурна в човека. С фармацевта си писаха дълго време преди да се срещне с него. Тя беше и доста ангажирана служебно, понякога оставаше доста до късно на .работа и нямаше време нито за дъщеря си, нито за себе си. Майка и ѝ помагаше в отглеждането на детето, защото тя просто нямаше физическа възможност и технологичното време все не и достигаше. Ако някога беше разбрала, че счетоводството е такава неблагодарна и трудоемка работа щеше да завърши примерно дизайн. С фармацевта, който се казваше Кристофор се срещна след още половин година. Двамата вече добре се бяха опознали онлайн. Той също беше ерген и живееше с майка си. Дойде до работата да я вземе и остана да я изчака, докато приключи. Носеше и лалета. Тя много ги хареса. Беше слаб и висок, с изпито лице и дълга коса, леко притеснен и с по-резки движения. Тя също се притесняваше, не беше излизала дълго време с никого и дори не беше общувала с хора извън работата си, освен с майка си и дъщеря си. Той я заведе в една бирария и двамата се отпуснаха, дойде и един негов приятел, който правеше лекарства в едно предприятие. Разговорите им бяха интелигентни и тя научи доста неща от тях. Отношението на приятеля му към нея беше леко високомерно, сякаш тя беше някаква неандерталка, но Кристофор я успокой, че той си е такъв и рядко се сприятелява с хора, които смята за по-нисши от него. Лека полека, от среща, на среща той я заведе у тях и се любиха. Изпрати я до метрото и после започна да разрежда срещите и да я предлага на приятеля си, който произвежда лекарства. Разказваше и в скайп, как той е самотен, много интелигентен и щели да си паснат. Все не намираше време да се срещне отново с нея. Тя се чувстваше все едно участва в някаква схема предай нататък. Не искаше да става част от тази схема, пък и приятелят му не и допадаше и физически. Мек и закръглен, с един плаващ поглед, леко я плашеше.

Мина още една година и тя се запозна с един българин в чужбина, някога театрал в България, но сега строителен работник в Англия. Той пишеше хубави стихове и и свиреше на китара, когато се виждаха на камерата. Пееше и песни и и казваше, че му липсва родината и първото, което ще направи е да се види с нея да пият кафе.

Тя вече беше доста резервирана и за това оставяше тази идея да мине покрай ушите ѝ, приемаше я като нещо нереално, като химера. Родителите и и приятелите, вече се бяха отказали да вярват, че тя ще се задоми.

Настана пандемично време и в живота на хората се появи коронавирус Сovid – 19, работодателите и я изпратиха да работи от вкъщи и тя имаше време и за детето си. Отново се записа в един сайт за запознанства, защото самотата си каза думата. Тежеше ѝ, беше и заседнала като буца в гърлото. Пиеше всяка вечер по една чаша вино за да се успокой. Продължаваше да поддържа взаимоотношения с Влади, човекът поет, който и свиреше на китара. Обаче знаеше, че той няма намерение да се срещне с нея. Пък и нещата бяха толкова натегнати, полетите бяха отменени и един ден той се изпусна, че не е виждал жена си и децата си от много време и вече му е много мъчно за тях. Тогава тя нищо не му каза. Разбра, че много хора лъжат по интернет и, че се възползват от чуждата самота за да задоволят някоя и друга своя потребност. Реши, че и тя ще бъде егоист. Режеше хората от сайта, с които си пише само да усетеше, че има нещо, което те могат да крият. Лека по-лека започна да си пише с един мъж, който нямаше снимка, но сякаш някак си и влизаше в положението. Много мило се държеше и сякаш четеше мислите ѝ. Оправданието да не се срещнат естествено беше пандемията. Тя все пак общуваше, защото иначе, щеше да възприеме себе си като безнадежден случай, а това не беше добре за психиката ѝ. Стигна се до момента да се видят на камера, но той все отлагаше, до като в един момент не и призна, че всъщност е жена, която пише книга и ѝ е трябвал материал.

Елена отново се почувства използвана, но беше в капан, нямаше как да излиза, нямаше как да общува и започна все повече и повече, просто да си пише с разни хора, които дори и се обясняваха в любов. Тя се установи, че се чувства добре от това. Някак си и се вдигаше настроението и не и позволяваше да изпада в депресия. Тази пандемия се удължаваше и удължаваше и така до днес. Дъщеря и беше вебе втори клас и тя учеше с нея онлайн. Това беше истинското. Всички други взаимоотношения избленяха, защото така или иначе съществуваха в един паралелен свят, наречен интернет.