ПРИНЦЕСА - Росица Станева

Теб чакам ,принце  - на бял кон ,

че съм  самотна .

Очаквам да се появиш

във час сиротен .

Да ми изпратиш във нощта

куп есемеси ,

да прочета аз през сълзи :

,,  Ела ! Къде си ?

Тръгни през  бялата роса

към мен  - самичка ,

с  дълга ,разпусната коса –

да се обичаме  ! “  .

Аз нямам царство ,нямам трон ,

но съм принцеса ,

ще спазя нощния закон

на есемеса .

Ще тръгна с гипсово лице ,

като отливка  ,

с факла  - запалено сърце .

Дори забивка

случайна да си ,принце мой ,

зова те в мрака ,

отминаха ери безброй

откак те чакам  ...