Любовта, която ни очаква в края на кабела - Светлина Ангелова

Всеки си е мислил,

че трудно е когато,

две тела са разделени,

а душите им се пишат слято.

Всеки е казвал:

“ Трудно е океан да ви дели. “

Да гледаш през екрана нощем,

да чакаш минутата по телефона

- на теб да отдели.

Хиляди километри бариера са били,

трудно е да не можеш да прегърнеш най- любимия , нали?

Да искаш да усетиш топлината на любящ,

а в огледалото се виждаш

- смачкан, чакащ SMS входящ.

Да заспиваш сам,

а духом да си с някого за теб неповторим.

Вкъщи трудно е да се затворим.

По улиците да се движиш,

без ръка да те държи.

Да се обръщаш в просъница,

но никой до теб да не лежи.

Искам да попитам,

това изглежда ли Ви трудно?

А какво е, разстояние да няма.

А пропаст между вас опасна,

сякаш яма.

Искра запалена била,

но веднъж завинаги угасна.

Да усещаш тяло без душа.

В очите ти, да се чете единствено тъга.

Двама да сте в късни часове.

Но през деня, в мислите ви -

чужди гласове.

Напомнят грехове,

че думата любов изричате,

а на самота във връзка се обричате.