Любовта, която ни очаква в края на кабела - Светлина Ангелова
Всеки си е мислил,
че трудно е когато,
две тела са разделени,
а душите им се пишат слято.
Всеки е казвал:
“ Трудно е океан да ви дели. “
Да гледаш през екрана нощем,
да чакаш минутата по телефона
- на теб да отдели.
Хиляди километри бариера са били,
трудно е да не можеш да прегърнеш най- любимия , нали?
Да искаш да усетиш топлината на любящ,
а в огледалото се виждаш
- смачкан, чакащ SMS входящ.
Да заспиваш сам,
а духом да си с някого за теб неповторим.
Вкъщи трудно е да се затворим.
По улиците да се движиш,
без ръка да те държи.
Да се обръщаш в просъница,
но никой до теб да не лежи.
Искам да попитам,
това изглежда ли Ви трудно?
А какво е, разстояние да няма.
А пропаст между вас опасна,
сякаш яма.
Искра запалена била,
но веднъж завинаги угасна.
Да усещаш тяло без душа.
В очите ти, да се чете единствено тъга.
Двама да сте в късни часове.
Но през деня, в мислите ви -
чужди гласове.
Напомнят грехове,
че думата любов изричате,
а на самота във връзка се обричате.