Развален телефон - Светлин Трендафилов

Да чуя твоя стон,

да се слеем двама в цяло.
Да говорим във синхрон
като пред огледало.

Но сякаш тъй нарочно
съдбата се шегува –
общуване задочно
несериозно ми се струва.

Не ще те аз забравя
в разстояние и време.
Грешка? Ще поправя –
не може тя да спре ме!

Без сигнал не чувам,
преценката – нетрезва.
Любовта ти аз жадувам,
но набързо тя изчезва.

Думите ти – лед,
а надеждата е малка.
Ще стигна ли до теб
по черната слушалка?!

От телефонна власт
направо ни намразвам!
Чуваш само част
от това, което казвам!

Ще бъда Купидон,
погалил твойто тяло.
Ще намеря телефон
и да започнем отнач…
Ало?