Какво си ти за мен сега? - Кристина Петкова

Какво си ти за мен?

Опора, вик или мечта?

При кого искам да избягам в тежък ден?

При себе ли или при теб сега?

 

Не, няма да възхвалявам любовта

и колко приказно мечтание за младите е тя!

Аз искам теб да срещам сутринта

и рамото ти да докосвам с рошава коса.

Да гледам теб в очите на децата ни

и смехът им да кънти край нас!

 

Не, няма да ти казвам колко те обичам,

песни няма да ти пея.

С усмивка ще лекувам и със сърце ще

махам белези и рани и любов безспир ще лея!

 

И ако някой ден ни няма,

любовта ни ще остане.

Ще се усеща с полъха на вятъра студен.

Ще се усеща в топлината на лъчите

и в поглед на младеж смутен.

Ще тича по полята и горите,

нашата любов!

Ще сбъдва на момичето мечтите

седнало край селски път.

Ще се усмихва в бебешки очички

ще рита със крачета и..

о, да, любовта ни няма как да се потули

из земните недра!

 

Когато нас ни няма вече,

тя остава там,

и смее се със глас и се чува отдалече!

Това си ти за мен сега!

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"