Момичето, което... - Петя Лалбонова

Всеки ден я виждам да минава

сама над моста на Марица.

Понякога в очите й замаяни

две мънички слънца надничат.

 

Понякога блуждае и поглежда

през мене, все едно съм призрак.

Понякога я виждам разгневена

от работа или от безразличие.

 

Понякога тя бърза. За къде ли?

Навярно някой я очаква да се върне.

Ръцете ми със сигурност ще затреперят,

ако реша сега да я прегърна.

 

Но днес тя плаче - пак сама над моста,

а сълзите й капят във Марица

и речната вода превръща в морска -

момичето, което аз обичам.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"