НАЙ-ЛЮБОВНАТА РАЗДЯЛА - ИВАН ВЪРБАНОВ 

Борех се за твоя светъл огън.

Исках само с моя да ги разменим.

С  тях да махнем черната  тревога,

дето трови ни със грозен дим.

Виждах в нас щастливата минута,

как трепти във падналия мрак,

как, поела обичта ни в скута,

шеметно краси ни и ни сгряват пак.

Нежен шепот, стонове сърдечни -

сбъдват те любовната мечта.

Взели порив от звездите вечни,

с теб ни правят живи за света.  

Исках да се случи ярко чудо -

нашите сърца да бъдат в плен,

в плен завинаги на тази лудост,

дето трие мисълта за тлен.

Друга се оказа истината цяла.

Стана равнодушна чувствената стръв.

 

Днес дели ни най-любовната раздяла,

в спомен, съхранила буйната ни кръв.

 

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"