Любов - Иван Върбанов

Крилете над очите

ми махаха смутено.

Вълните на косите

пулсираха смирено.

Червените ти устни

огряваха небето.

И страстите изкусни

посяха ми в сърцето

вълшебната ни песен,

изпълнена със блясък.

А залезът чудесен

и морския му плясък  

ни къпеха свенливо

във нощната омая.

И грееше щастливо

любовната ни стая!

 Със стона ни – копнеещ,

загърбихме прокоби.

А  мракът ни – светлеещ,

осъди ни на Обич.

 

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"