Момчето с тъжните очи - Радост Грозева

….

Понякога го мисля,

само от време на време.

Друг път го виждам, рядко.

Днес го забелязах за пръв път.

 

Тих и незабележим,  уязвим и слаб,

исках да го скрия от света.

Но присъствието му е шумно,

а липсата видима и страшна.

 

Разхождаща се измислица,

забравила как да съществува,

правейки света по-красив

с тъжните си несъществуващи очи.

 

 Нечовешко би било

 да се влюбиш в безцветната му душа.

 Но аз не съм човек,

 а той не живее сред хора.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"