С НЕЯ ОЦЕЛЯХ - Катерина Ненчева

Грях имах – колко дълго чаках

в безкрайността на пътя ми суров.

Вървях и скитах, времето оплитах,

за някой, който бе за мен готов.

 

Мечтателка, на чувствата богата,

светът изпращаше ми зла съдба,

но моите стихове са ми отплата –

в очакване за теб и любовта.

 

От чакане душата ми изстина,

осъмвах с вятър леденостуден,

без любовта живях във люта зима,

а мракът ми тежеше всеки ден.

 

Тя може би е нежна грациозност –

така я виждах, за това мечтах.

И срещнах я – бе цяла невъзможност...

Със любовта живях и оцелях!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"