ОЧАКВАНЕ - Катерина Ненчева

 

Очаквам те,

с душа изгубена във нищото.

Издирвах те

в ронливите ми дни.

Фенерът ми запрашен

те изписваше

със своите светли

пламнали очи –

да те открия...

Дори с къртиците

в тунели се провирах –

във корените на безброй ели,

в короните дървесни

взор изливах,

макар, че още съкрушено

                             ме боли.

И още чакам –

лястовица бяла

да ми извае стряха –

с дом и светлина.

Очаквам те

дълбоко преболяла...

Ела при мен,

дари ми любовта!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"