В жени еднакви, търсех аз различно - Ася Перчинкова

В жени еднакви, търсех аз различно.

Предлагаха мигове, но никога вечност.

Разказваха приказки, лъжейки цинично,

а аз исках, единствено честност.

 

Но в един прекрасен ден,

почука ми тя на вратата.

Каза ми: „Ела със мен,

за да ти покажа, що е то съдбата.“.

 

В ръката си запалка тя държеше,

за да запали нещо, отдавна не горяло.

Мълчаливо всичко в нея тръпнеше,

казвайки, че иска душа, а не тяло.

 

И ето, в погледа ми вече няма лед.

Тя съживи сърцето, дето бе умряло.

Промени моя светоглед

и сега вместо черно, виждам бяло.

 

В тъмнината намерих светлина,

а в нежните и ръце топлина.

Гледайки, през нейното огледало,

разбрах, че не лъжа,

а истинска може да бъде любовта.

 

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"