Сладката тъга в очите ми - Калин Баев

Лекотата, с която се докосваме –                                                                                         всяка прегръдка говори без глас,                                                                                  нежността, с която се усещаме –                                                                                             кажи, ще мога ли да ги забравя аз?

Гласът, който чувам го нощем,                                                                                                  мек, топъл и леко приспивен!                                                                                                   Уж спирам, но искам го още –                                                                                                    да се будя до теб и до теб да заспивам!

Когато с теб съм, забравям за всичко –                                                                                      за хора и време, за разстояния...                                                                                         Всичко друго е някак излишно,                                                                                         всичко освен моето нежно създание...!

И така съм спокоен до теб –                                                                                                       щом отпуснеш глава на гърдите ми!                                                                                       Без думи оставам, а уж съм поет –                                                                                               има ли думи за рая – очите ти!

Без думи – с езика на тялото                                                                                              говорим си и всичко си казваме,                                                                                                  с всеки допир, целувка по рамото,                                                                                     страстта си пред всички показваме...

И аз съм човек, имам си слабости,                                                                                         но ти си ми само, само една –                                                                                                   най-голяма болка и радост, и                                                                                                      най-сладка, красива тъга!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"