В шепота на тишината - Татяна Николова

Докосната от цветовете на луната,

погледната от вълчите очи,

в душата се разпери тишината,

и започна странно да шепти....

 

Простена тихо - тук живееш,

пробудил си неземния ѝ шум,

и тя безумно те копнее,

да те открие ще преброди всеки друм…

 

Ще те срещна нейде след земите,

обходени през зима и във жар,

защото ти си жив в очите,

и в теб се буди дивият ѝ плам....

 

Ще докосне уморената душа,

в която също шепне тишината,

обикаляща по недокоснати места,

да търси мен и да се слеем под луната.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"