ЗА СПОМЕН - Мария Гюзелева

Отворих раклата зад скрина

И пак измъкнах кърпа с мирис на море.

И после се превърнах във картина.

И пак се чувствам тук добре.

 

Замина май. И юни си замина.

Сега е юли. Ти мълчи, Небе.

От старата ми дядова картина

ухае пак на изгрев и море.

 

И няма ме. И няма ни. Почина.

Замина си ти, Дядо. Тук – добре.

От старата ни дядова картина

ухае пак на лято и море.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"