Среднощен танц - Паулина Гегова-Карамфилова

Не исках да събуждам рогатия дявол,
не исках в земята на живите да нахлува.
Неволно, като в сън, отворих портата.
Поканих го без свян в дома ни да пирува.

Не желаех, дърпах се и отказвах,
а той търпеливо чакаше, пиейки чай.
Очи извръщах, даже му се цупех.
Но още в началото влюбих се от раз.

Засвири на цигулка. Ария ми посвети,
изтъкана, като него, от сребърни мечти.
Гледаш го коварен, душата в черно кипи,
а така красив, че чак Луната се засрами.

На танц галантно ме покани. Не издържах!
Поех дланта му, а в нея усетих целия свят.
Понесе ме като перце по пътя към небето
стъпвах по тръни, а сякаш бяха ярък ахат.

И тъй танцувахме ние, почти в нирвана,
отдадени на Меланхолия I от тъмна магия.
Може и лъжовен да бе, цяла измама,
но влюбих се в „добрите му намерения“.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"