През Вселената - Николай Николов

Думите изтичат бавно,

като безкраен дъжд в хартиена чаша.

Те се плъзгат диво, докато не изпаднат

в широката безкрайност.

Басейн от скръб… вълни от радост,

се носят през отворения ми ум,

докато ме успокояваше пак ти.

 

Изображенията на пречупената светлина,

танцуваха пред мен, като милион очи.

Те ме призовават и продължават своят

безкраен път.

 

Мислите ми отново лъкатушат като неспокоен вятър

натъпкани в пощенска кутия, като се

разпадат сляпо в дълбоката вселенска шир.

 

Звуци от смях, нюанси на живота,

звучат през отворените ми уши,

подклаждащи неумиращата любов,

грееща със силата на милион слънца.!   

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"