Максим Велков - Максим Велков

На нейде пак

ми отлетя главата,
на клони, вятър,

листите повя.
Размахани,

разперени из синева,

опитват мечти да срешат,
разлюляна на душа трева.
На нейде пак

ми отлетя душа,
из слънчеви небеса,
мечти птици,там из синева,
мушици-тръпки, пак ловят.
На нейде пак

затича се съдба,
из душа

подприпква детски,
подрежда по ъгли самота,
прозорци нови,

отваря за утра.
На нейде пак

сърце затупка,
усети идва нова,

някаква мечта,

подрежда пътека,
да я среща,
пътека
в изпосталяла тишина!
На нейде пак ми отлетя главата!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"