СПОМНЯШ ЛИ СИ?… - Дарина Цветкова

А как ме возеше на колело,

несръчно седнала на рамката,

от камък ли, бабунка*, на кълбо

се отърколихме в канавката.

 

А колело – на другата страна

със счупени седалка, спици,

виси спирачката на скоростта,

калниците пък – на осмици.

 

Па скокнахме, напушени от смях,

с опърпаните нови дрехи,

ожулените колене кървят,

главите щом са здрави, е утеха.

 

Посмяхме се и по обратен път

возило бутаме смутени,

деца причакват ни зад близък рът:

„Е, хей, кога ще ви оженим!?”

 

*Бабунка – неравност по пътя.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"