За теб - Вероника Павлова

Потънах аз тъй бурно във мечтите,

Сляха се за мене нощите и дните

Ах, как не искам пак да съм сама...

Изгубих си спокойствието и съня

Ах, как не искам пак да страдам…

Не искам всичко пак да е лъжа!

Ела при мен и хвани ме за ръка!

Докосни моите пръсти със своите

И през на сърцето завоите

Ще усетиш магия прекрасна,

Потичаща през нас…

И на тази магия знам, не само аз съм подвластна,

За това готова съм да се хвана на бас…

Какъв си ти – сън ли си или реалност?

Истина ли си или баналност?

Исках аз да срещна някой в този свят,

Да ме прегърне и парченцата ми счупени в сърцето,

В едно цяло пак да ги превърне!

Искам да усещам твоят аромат…

На любов зараждаща се вътре в нас…

Ела и бъди моят верен компас…

Моят пристан, не моя тревога!

Да бъдеш мой аз само се моля…

Дали си това което чакам цял живот?

Ела и покажи ми и под този небосвод…

Нека да бъдем двама щастливи, ако така е отредено,

Защото това специално е, необикновено…

Поне за за мен така е и моята душа го усеща…

А сърцето бие в мене горещо…

Не зная дали е взаимно това,

Но просто ела и хвани мойта ръка…

И какво се случва с мене аз недоумявам,

Но на твоята магия се предавам…

Мислиш ли и ти за мене нощ и ден?

Ела и покажи ми ти…

Взаимно ли е всичко ми кажи?

Не ме лъжи и искрен бъди!

Не ме предавай, защото тогава

Аз вечно във ада ще страдам…

Исках нещо истинско в този живот един,

За мен бъди единствен ти, незаменим!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"