Влюбеният палач - Надежда Атанасова

Един палач по-рано се прибира,

неможал да сбъдне своята съдба.

Пред дървената порта спира и подсвирва,

но празно е и тъмно, няма никой у дома.

Навел глава прекрачва прага,

а за гърлото го стиска тишина.

Ръцете му треперещи, сковани

ключът се бори, да не отключи таз' врата.

В главата му се чува шепот,

като на призрак, сякаш ангел бял.

Без да го е виждал, знае,

че това е онзи негов блян.

Блян, тъй светъл и невинен,

в лицето на една жена.

Той си спомня колко беше влюбен,

когато на ръце я внесе у дома.

А после всичко някак си се изпарява,

и светлината се превръща в мрак.

Един палач очи затваря,

и изпълва полека, го гневът.

Спомен чер от миналата вечер,

когато пак по-рано се прибра.

Искаше единствено да го прегърне,

неговият ангел бял на пътната врата.

Но неочаквано с вик ужасен,

светът му светъл бе сломен.

С друг мъж, храбър и прекрасен,

в прегръдката на ангела му бе сменен.

Палачът яростно тогава,

своята секира вдигна в замах.

На пода падна, озова се  за секунда ,

онзи момък хубав, млад.

А своя ангел бял поведе,

на площада, пред дръвника чер.

Там та всички да я видят,

Ангелът от Дявола роден.

Но ето го, по-рано се прибира,

не можал да сбъдне своята съдба.

Че любовта към ангел, тъй лесно не умира,

не можеше да я загуби от своята ръка!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"