Котва - Надежда Атанасова

Не вярвах, че за  мен си

ти не си от моя свят.

Така сбъркан и побъркан,

мислех , че съм само  спирка в големият ни град.

 

Не вярвах, че ще бъдеш

за мене толкоз‘ упорит.

Че след характерът ми труден,

пред мене ще застанеш най – отркит.

 

Но ти  изненада ме признавам

и не спираш да го правиш всеки ден,

когато от всичко любимо  се отказваш

само за да бъдеш с мен.

 

За такъв човек дори не съм мечтала,

не зная с какво заслужих го това.

Колко трудна за понасяне съм зная

не мога тихо, кротко да стоя.

 

Ти неусетно се оказа котва,

не даваш да потъна в бяс и скръб.

И когато ми се плаче зная,

в прегръдката ти отново светъл е светът.

 

Обичам те, утеха моя свидна,

благодаря ти, че и днеска ме спаси,

в гнева си безвъзвратно да потъна.

Моля те, остани до старини.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"