ЛЮБОВ В ПАРИЖ - Надежда Атанасова

Вървя по пътя неутъпкан,

капки дъжд падат

в моите изкаляни нозе.

Косата ми рошава и мокра

разпиляна, по нагърбените

ми с горчилка рамене.

Но въпреки това,

не ми е тъжно!

С усмивка непреклонна

шляпам под дъжда.

Вървя и си мечтая

как и ти до мен вървиш,

щастлив сега.

Представям си, че ме целуваш

гониш ме в тези локви кал.

А когато ме настигнеш - спираш

в прегръдка топла ме обвиваш

сякаш аз съм твоят ангел бял.

Мечтая си, че не сме тука!

В този сив и мрачен, празен град.

А, че завел си ме в мечтите...

Париж - и онзи тесен булевард.

Представям си, че този дъжд

студен и ситен

има дълбоко френско потекло.

В градът на любовта нормално е

да си с изискано, но мокро облекло.

Около мене виждам кафенета малки,

наредени маси, с чаши френски чай.

Сгушени французи, под капчиците ситни

превръщайки пейзажа мокър - в РАЙ!

Мечтая за ръцете ни , една в друга

преплетени, на брега на френската река.

Обещание за двама влюбени,

че заедно ще покорят света.

И точно, преди моментът на завръщане

в нашият си сив и мрачен град.

Мечтая как под Айфеловата кула,

обещание, запечатано с целувка

подаряваш: "Че някой ден ще дойдем пак"!

И така застинала и мокра

пред моя дом непомръдвам и мълча.

Стоя, мълча и се усмихвам,

а от мен се стича френската мечта.

Ще я бъде! Някой ден... аз зная!

Там в мечтите да ме заведеш...

влюбени, щастливи в РАЯ,

но първо трябва да се прибереш!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"