ЗНАМ, ЧЕ ОБИЧ НЕ СЕ ПРОСИ  - Милко Чочев

Капчукът свири по леда

в ла минор и на разлюбване,

посърнал цвят съм в пролетта,

а бях до лудост с тебе сбъднат.

 

Не всяка тлееща искра

е пепел сива във сърцето,

тя помни с пламък любовта -

живецът нужен и́ да свети.

 

Сърцето ми - същински просяк,

на твоето сърце се моли,

обич казват не се проси,

но знам, че в нас ще се повтори

 

и любовта ни ще събира

искри в светулкова поляна,

щурец с гъдулка пак ще свири

в полите на нощта огряна.

 

Ще почукам в твоята душа -

оазис бял в пустиня рижа, 

да ми отключиш с код „Ела́”

и в нея мене да ме има!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"