Déjà vu - Ангел Георгиева

Утрото е някак си нелепо

със своето запалено слънце в дъжда,

чийто чист природен шепот

изпълва сърцата с гореща нега.

 

А ние под чадъра приютени,

на куфарите приседнали нямо,

в очакване на оня влак последен,

който в една посока движи се сáмо.

 

Вали отгоре ни дъждецът топло-странен,

напук на слънцето не спира да вали...

И не е сигурно дали ще тръгнем или ще останем,

но гарантирано не ще се разделим...

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"