Дом за двама - Симеонка Тихова

Самотна бях, но любовта ме срещна

Сред пясъците лунни на нощта.

Тя беше в дрипи, казват беше грешна,

Ала за мен е сбъдната мечта.

 

Отведе ме по своята пътека

Не в царския дворец, а у дома!

Отведе ме в сърцето на човека

И подари ми слънце сред тъма!

 

Самотна бях, но любовта намери

За мене топлина  в света студен!

Научи ме, че има и доверие,

И дом за двама в трудния ни ден!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"