Ad intero - Пламен Парнарев

Не се сбогувай с този свят,

щом може

в една щастлива есенна жена

следобедна, безлика да прохожда

самата минала през теб душа.

И мълком днес от прага да се връща-

един неделен късен дар.

След паметливи сухи бръчки

и тихи стъпкани лета…не се сбогувай!

Тебе да облича

във нощната си роба от любов.

Денят ти да обели.

да я помни сълзата в теб

и в тихият ти зов

да те притули нежно, много бавно

зелената коса на нейната безбрежност.

Да ти шепти в очи небето

последния си летен зов:

„Не я изпускай да си ходи!

Не се страхувай от любов!"

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"