ВМЕСТО СЪН... - Пламен Парнарев

В отворената бленда на зениците и

поляга вечерта. Постила тъмното

най- нежния си вятър за очите.

За бялата й гръд – най-меко кадифе намира.

Далечен, като центъра на лятото,

е споменът от нощната и риза.

И нетърпението на ръцете ми,

напуснали света стоглав. И слизест.

В отворената бленда на зениците

потъват нощем градовете ми,

обличам думи от метличина.

В самотни покриви за срещи

я търся. В своето си минало.

С безликите поречия на дните

прииждат сутрин облаци из вените.

И тихо, присмехулно се откъсва

сърцето и. От моето желание.

Денят, окаменял и груб, си взема

от мен лице. И сън – за тяло.

А тя поръчва вино и небрежно

по нощните следи забравя

шала си.

В представата за своето безсмъртие.

В едно вечерно огледало,

където оцелява всеки залез.

Брегът където съществува...

- - - - -

С отворената бленда на зениците

разлива още вино и навярно

попива моето отсъствие.

След обещание за вечност.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"