* * * - Пламен Парнарев

в неделя тялото й ухае на канела

вдишва жадно нейния мирис

вкусва я с всяка клетка

разтваря се в дъгата на очите

обелва бавно

топлия восък на кожата

с устни

пие глътките топлина

от нощното тяло

и навярно разбира

малко преди да се е разтворила

напълно

и последната капчица разум

в него

че тя е направена

от друга плът

. . . . .

жената и нейният любим

пазят в телата си вятъра

да съблече границата на нощта

и последните лъчи от този ден

с бавни залитащи стъпки потъват

в желанието им

да нарисуват в сенките си

криле за утре

когато ще бъдат спомен

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"