ЧОВЕКЪТ до мен ЛЮБИМИЯ! - Зефира Добрева

Понякога забравям колко ми е скъп!

Особено когато сме в ”поза”

куче срещу котка...

Когато е  намръщен,

и ме гледат отвисоко,

с особен блясък и сърдито

добре познатите очи ...И

  стрелват се накриво вече

поизбледнелите мустаци!

А бяхме млади,

обаятелни и с чар дори!

Умеехме да любим,

 да се смеем,

да плачем без причина!

Ревнувахме се даже не веднъж !

Бушуваше безспир кръвта ни млада!

От срещите ни в младите години

 делят ни сякаш векове ...

Разходките в парка, целувките, 

преплетените ни ръце,

но предполагам точно затова

 умеем все още да любим,

да спорим, да прощаваме,

И ПАК да си мечтаем!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"