Памет - Людмил Симеонов

За всичко идва ред да плащаш ти,

защото всичко после се завръща:

тъй любовта, отблъсната преди,

след време ще потърсиш, ала късно.

 

И болката, узряла в нечий вик,         

край който равнодушно си отминал,

в един неподозиран още миг

в сърцето ти ще трепне след години.

 

Добрата дума, дето си спестил,

ще тегне в гърлото ти като камък.

Трева прегазена зад теб лежи.

Тя също има безпощадна памет.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"