Английски сонет - Мария Славова

Както е отбелязано в песните на трубадурите,

както публиката плаща в театъра на мима,

както се променят сказите на минезингерите,

както оцеляват и думите след Шекспирова буря,

така те възприемам в едно – като песен и стряха.

Ти си дело, осмислено, и сбор от двусмислици,

свили гнездо, ненапуснало на полета тоналността.

И приятелски призив от стих си,

вярно прицелен към мен, и любов недопята си,

долитаща, самотен стон, приютен.

С кукувиче перо у мен откривам себе си

и твоя спасен за двама ни пръстен.

 

С перото докосвам разделената луна –

къде ще дойдеш и откъде ще се завърнеш.

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"