Къде си ти, любов? - Росен Димитров

Приказно красива, топла и мечтана,

Кристално крехка или кована от стомана,

Ту страстна, пламенна, горяща,

Ту тиха, дълбоко спотаена, но кипяща,

Призрачна като мираж в пустиня,

Или олицетворение на някоя богиня,

Споделена, тайна, нередна, забранена,

С простреляни криле, смъртно наранена,

От пепелта възкръсваща, честна и невярна,

Възвишена и чиста, подла и коварна ...

Къде си ти, любов така желана,

Необяснима, палеща, понякога презряна,

Вдъхваща любов в сърцето,

Събуждаща в мъжа детето,

Пълнеща гърдите със сладостна отрова

Близка и далечна, но винаги готова

Да вземеш нова жертва в своята утроба ...

Виждам те във филми, приказки, легенди,

В сънищата мои – нощни или дневни,

Дъха ти чувствам, сякаш си до мене,

И пълзя към теб на лакти и колене,

Ръка протягам – не мога да те стигна,

За да те намеря планините бих повдигнал,

Бих пребродил цялата земя,

И преплувал бих реки, морета, езера

Да вдишам пак от твоето очарование,

Отново да ме грабне страстното желание

Звезди за теб от небосклона да сваля,

За тебе да живея и за тебе да умра!

Гласуването за произведенията става чрез бутона "Харесай (Like)"